Читать «Кръвожадност» онлайн - страница 52
Л. Дж. Смит
— Наистина бихме искали да влезем — заявих на глас, като се втренчих настойчиво в очите му, без да обръщам внимание на любопитния поглед на Кали, който сякаш щеше да прогори гърба ми. — Сигурен ли сте, че не сте видели имената ни в списъка?
Очите на мъжа премигнаха.
— Знаете ли, вярвам, че може да съм видял имената ви. Всъщност, напълно съм сигурен, че ги видях. Семейство Пикар! Извинете ме. Грешката е моя. Оттук, моля — избъбри той с леко отсъстващо изражение на лицето. Поведе ни през големи двойни врати към разкошен салон. От тавана висяха кристални полилеи, а въздухът ухаеше на жасмин, магнолия и фрезии.
— Насладете се на престоя си при „Мадам Х“. Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да ме уведомите — рече мъжът и се обърна.
— Благодаря — кимнах аз.
Кали просто стоеше и ме зяпаше с отворена уста.
— Как го направи?
Свих рамене.
— Просто го накарах да се усъмни в себе си. Не би искал да откаже на семейство Пикар, които и да са те. Освен това, ако имената ни бяха в списъка и той не ни беше пуснал, можеше да се оплачем на собственика. — Тайно в себе си ликувах. Силата ми се бе увеличила.
— Значи не за пръв път се промъкваш някъде неканен?
Стрелнах я дяволито.
— Ти най-добре би трябвало да го знаеш.
Тя се засмя, а аз внезапно я вдигнах и завъртях във въздуха. Хората се втренчиха в нас. Въпреки че пианистът свиреше весела мелодия в ъгъла, това не беше място, където се танцуваше. Вместо това гостите разговаряха, докато пушеха пури и отпиваха от чашите с шампанско.
— Познаваш ли някого тук? — попитах, докато минавахме покрай двойките, облечени в скъпи и елегантни тоалети.
Кали сви рамене и лека сянка помрачи лицето й. Огледа се наоколо.
— Те всички мразят татко. Казват, че е юнионист, който се възползва от трагедията на Ню Орлиънс, за да натрупа пари. И може би са прави, но поне шоуто му не претендира да е това, което не е — завърши тя и вирна брадичка.
Пристъпих притеснено от крак на крак. Не правех ли и аз точно това? Преструвах се на някой, който не бях? Не можех да я погледна, защото се боях да не прозре лъжите ми, стаени в глъбините на очите ми.
Покрай нас мина сервитьор, понесъл поднос, отрупан с чаши с искрящо шампанско. Бързо взех две чаши.
— Наздраве — рекох и подадох едната на дамата си.
Докато отпивахме от пенливата течност, разговорите около нас продължаваха и с всяка изпита чаша ставаха все по-оживени и шумни. Движенията на мъжете ставаха по-дръзки, а жените се смееха с още по-голяма готовност.
— Баща ти готов ли е за следващото шоу? — попитах, като се постарах гласът ми да прозвучи нехайно.
— Предполагам.
— С кого ще се бие вампирът?
— Не зная — сви рамене Кали. — С крокодил или може би с тигър. Зависи с какво ще се сдобие татко за толкова кратък срок. Защо?
На свой ред аз свих неопределено рамене.