Читать «Петата погибел» онлайн - страница 5

От тук нататък всичко е чистата истина.

Има и по-високи върхове от Тигровата планина; има далеч по-опасни за изкачване, чиито главозамайващи висоти и смъртоносни пукнатини вледеняват душата със своята враждебност към всичко живо. Но няма нито една по-впечатляваща, по-вдъхновяваща, по-смайваща със своето самотно великолепие. Огромната й конична форма се издига над Таметските равнини, които я обкръжават почти отвсякъде и се простират в далечината, тъй че от осемдесет километра разстояние величествената й симетрия изглежда като сътворена от човешки ръце. Но нито един човек в цялата история на света, та бил той и върховен егоист като Ехнатон или Озимандиас, не би могъл да изгради подобен връх. По-отблизо се разкрива свръхчовешката му необятност, надхвърляща стотици хиляди пъти великата пирамида на Линкълн. Не е трудно да се разбере защо най-различни вероизповедания са я смятали за единственото място в света, откъдето Бог може да говори пряко на хората. Именно навръх Тигровата планина Моисей получил каменните скрижали, върху които били изписани всичките шестстотин и тринайсет Божи заповеди. Пак там, като дан за победата срещу амонците, Галаадецът Ефтай — крайно неохотно, трябва да се признае — прерязал върху олтара гърлото на единствената си дъщеря, след като бил обещал да принесе в жертва на Бога първата жива твар, която срещне на прибиране у дома. Тя охотно се съгласила, а клетият Ефтай до последния миг се надявал на милосърдна намеса — глас, пратеник от небесата, сурово, но състрадателно доказателство, че всичко това е само изпитание на вярата. Ала Ефтай слязъл сам от Тигровата планина. И отново там, върху Голямата издатина малко под линията на вечните снегове, самият Сатана предложил на Обесения Изкупител власт над целия свят.

От друга страна Планинарите — племе без особен интерес към религията, което владееше Тигровата планина вече над осемдесет години — я наричаха Великия тестис. Причината за това започна да интригува Кейл, докато се изкачваше из предпланините заедно с Боско и трийсет телохранители.

Би било крайно неточно да опишем настроението на Кейл като „гнусно“. В нито един някога съществувал език няма дума, способна да опише кипящия хаос в сърцето му, отвращението към мисълта да се върне в Светилището и горчивия гняв от предателството на Арбел Матераци, наричана от всички Лебедовата шия, за чиято грациозност и красота едва ли може да се намери по-висша възхвала от това прозвище — както и за пъргавината на дългите й нозе, главозамайващо тънкото кръстче и извивката на гърдите й (те не бяха горделиви, а влудяващо високомерни). Тя беше лебед в човешко тяло. През ума на Кейл непрестанно се нижеха видения как прекършва шията на омразната лебедица, а после чудодейно я съживява, за да я убива отново и отново — ту с един жесток удар, ту с бавно душене, ту като изтръгне и изгори сърцето й, а сетне грижливо разрови пепелта, за да е напълно сигурен.