Читать «Петата погибел» онлайн - страница 3

Ако бягството от Светилището беше лесно, Кейл отдавна нямаше да е там. И макар че той наистина използва въже, както се твърди в „Балада за Томас Кейл“, нямаше никакъв заговор за убийство на Папата — поредната измислица на Боско, за да прикрие бягството на своя ученик, когото държеше на всяка цена да върне обратно, а причината за това нямаше нищо общо със странните и гнусни дела на Пикарбо. Поемата обаче не споменава, че Кейл бе придружен от още трима: спасеното момиче, Хенри Мъглата — единственото момче в Светилището, към което той проявяваше известна търпимост — и Клайст, към когото се отнасяше, както към всички, тоест с подозрение и неприязън.

Интелигентността на Кейл, изострена от дългогодишното обучение, му помогна да избегне преследването на Изкупителите, но обичайният му лош късмет сблъска четиримата бегълци с кавалерийски патрул на Матераците от големия град Мемфис — място, по-пъстро и по-богато от Париж, Вавилон или Содом — още една от редките частици истина в „Балада за Томас Кейл“. В Мемфис четиримата привлякоха вниманието на канцлера Випонд и неговия непрокопсан полубрат ИдрисПюк, който по причини, неясни дори за самия него, хареса Кейл и му предложи нещо, което момчето не бе срещало никога — мъничко човешка топлина.

Но човещината далеч не бе достатъчна, за да спечели доверието на Кейл, чиято подозрителност и враждебност бързо разбуждаха омраза у почти всички срещнати — от Кон, златното момче на клана Матераци, до прекрасната Арбел Матераци. Наричана обичайно „Лебедовата шия“ (и това не е случайно съвпадение с лютата ненавист към лебеда в онзи сън, откъдето започна нашият разказ), тя бе дъщеря на човека, който властваше над империята на Матераците — тъй необятна, че слънцето никога не залязваше над нея. Боско обаче бе заложил изключително много на злобата на Кейл и нямаше намерение да остави момчето да я използва там, където тя можеше само да го погуби. Не е изненадващо, че младеж като Кейл неминуемо трябваше да се влюби във високомерната красавица Арбел Матераци, въпреки цялата й неприязън към него. Тя продължаваше да го смята за груб наемник, дори — или именно — след като той я спаси чрез безмилостен и смъртоносен акт на жестокост (обявен по-късно от неговите врагове за проява на долнопробно перчене). Оплакването на Клайст, че където попадне Кейл, скоро почват и погребения, стана по-разбираемо, особено за ИдрисПюк, който видя с очите си хладнокръвната му жестокост при спасяването на Арбел. Но чуждото и странното може да се окаже опияняваща напитка за младите, откъдето идва и намекът в баладата, че прекрасната Арбел се е опитала да съблазни Кейл. Само че нямаше никакво съблазняване, ако под тази дума се разбира преодоляване на нечия съпротива; нямаше и момент, в който от устните му да се е отронила думата „не“ или някакъв друг израз на възражение. Тя със сигурност не изпрати срещу него наемни убийци, и както се пошегува Клайст по-късно, когато прочете поемата, не би имала и причина да го стори, тъй като твърде много хора жадуваха да убият Кейл съвършено безплатно.