Читать «Обладателят — този, който взема» онлайн - страница 243

Разбрах, че съм загубила. Той винаги е бил край мен. Дори в годините, в които бяхме разделени, усещах в дъното на съзнанието си неговото присъствие и това ме успокояваше. А сега пред мен зейна огромна бездна, която ме засмука. Бях изгубила единственото най-важно нето в живота си. И вече нямах нищо, бях сама. Тежестта на тази дума ме смазваше и нямаше кой да ми помогне. Бях направила грешка. Исках Джонатан обратно. По-добре да съм егоистка. По-добре той да ме презира до края на живота си, вместо да се чувствам така и да няма никакъв начин да поправя случилото се, нито да спра болката.

Дълго прегръщах тялото му, докато то не изстина и аз не се покрих цялата с кръв. Не помня как съм го пуснала. Не помня как съм го оставила и съм тръгнала да бягам из гората, да крещя към небесата да се смилят над мен и да ми позволят да умра. Нека всичко свърши и за мен. Не можех да продължа да живея без него. Не помня как съм се озовала на шосето, как шерифът и заместникът му са ме намерили. Осъзнах се чак когато ме прибраха в колата и ми сложиха белезниците. Единственото, което исках, бе да се върна в гората при Джонатан и да умра с него, за да бъдем пак заедно.

50.

Париж, днешно време

Тесният коридор на градската къща беше пълен с касети. Дървото бе прясно отрязано и настръхнало от трески. Чук, пирони и две ръкавици бяха поставени на масичката до купчината неотворена поща. Люк носеше мраморен бюст надолу по стълбището и лицето му бе зачервено от усилието. От стената го наблюдаваше единственото произведение на изкуството, което никога нямаше да напусне този дом — скицата на Джонатан, която Лани бе взела от дома на Адаир. Портретът беше преместен в коридора от първоначалното си място край леглото на Лани, макар Люк да нямаше нищо против да си стои и там. Ревнуваше от човека, нарисуван на него, колкото от златния залез над катедралата „Света Богородица“.

Лани излезе от кабинета със запечатан плик в ръка. В него имаше писмо с извинение, че е отнела произведението от законния му собственик, който и да бе той след толкова много години. Подобна бележка придружаваше всички предмети, изпратени досега. Тя беше пълна с разкаяние, но не твърде ясна, в нея нямаше факти, посочващи как, кога и от кого е бил присвоен предметът. Лани работи по нея дни наред, прочете на глас няколко версии на Люк, преди двамата да изберат окончателната. Пренасяха и опаковаха всичко с ръкавици, за да не оставят отпечатъци от пръсти. Тя бе уредила транспорта, анонимното дарение бе направено чрез парижки адвокат, който беше избрала специално заради лоялността му към клиентите и гъвкавото му отношение към буквата на закона. Нямаше притеснения, че доставките ще се свържат с нея, колкото и настоятелни да бъдат музеите и другите получатели.

Люк малко съжаляваше, че всичките тези чудеса си тръгваха толкова скоро след пристигането му. Щеше му се да има повече време да разгледа може би най-скъпата частна колекция на произведения на изкуството в света. Лани не бе преувеличила, когато му каза, че къщата й е като музей. Горните етажи бяха пълни със съкровища, нахвърляни безразборно. Щом вдигнеше едно, откриваше още десет. И то не само картини и скулптури. Имаше планини от книги, без съмнение много от тях бяха първи издания; ориенталски килими, изработени от толкова фина коприна, че минаваха през дамска гривна; японски кимона и турски бродирани кафтани; всякакви видове мечове и огнестрелни оръжия. Гръцки вази, руски самовари, съдове от нефрит, злато и камък. Няколко сандъка с коприна, кадифе и бижута. Имаше и големи изненади: като например бележка от лорд Байрон до Лани, която тя откри в една кутия за ветрило. Люк не можеше да разчете повечето думи, но видя, че между тях бе и „Джонатан“. Лани твърдеше, че не си спомня за какво е, но как бе могла да забрави, че има бележка от един от най-великите поети на света? Това беше къща на луд колекционер, който се опитваше да компенсира неизказана липса в живота си, роб на импулса да трупа около себе си красота. Тя щедро избра някои предмети за дъщерите на Люк. Те щяха да им стигнат, за да платят обучението си в добри колежи.