Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 107

„СОК, КАФЕ, ЧАЙ, СЛАДКИШИ

ПЪПЕШ

МНОГОУВАЖАЕМАТА ЕЛИЗАБЕТ ШЕЙЛЪР — ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА ЩАТА НЮ ЙОРК

ОМЛЕТ ОТ ТРИ ЯЙЦА, ХАЙВЕР И CREME FRAICHE

ИЛИ

БЕЛГИЙСКА ВАФЛА С МАНГО И ЯГОДИ

ИЗБОР ОТ

ПУШЕНА СЬОМГА ОТ СЕВЕРНО МОРЕ, ИРЛАНДСКИ БЕКОН, КЪРВАВИЦА, ПЕЧЕНИ ДОМАТИ, ПЪРЖЕНИ ВОДОРАСЛИ, КАРАМЕЛИЗИРАНИ ЯБЪЛКИ“

Стана му забавно, че Шейлър е включена в менюто. Щяха да я сервират веднага след пъпеша.

Само че тази програма се разминаваше с очакванията му. Първоначално речта й бе насрочена след основното ястие, а не преди него. Това ускоряване в графика щеше да попречи на плана му. Налагаше се да взриви експлозива веднага — доста по-рано, отколкото възнамеряваше. Спусна ръка под масата и опипа издутината в десния джоб на сакото си — дистанционното управление за електрическия нашийник.

— Боже мой! — ахна жената, седнала през две места от него, и дръпна назад стола си. — То кърви!

Тревалян погледна надолу. Под кучето наистина имаше кръв. Планът му отиваше по дяволите.

— Съвсем наскоро претърпя операция на яйчниците. Ще проверя как е — каза той и се изправи.

— Нека да ви придружа — предложи жената. — Обожавам кучета.

— Ще се оправя сам! — остро й отвърна и се извини на присъстващите. Кучето се надигна, без да дава признаци на неразположение, и Тревалян се запъти към изхода на банкетната зала.

Придвижването срещу пристигащите гости отне скъпоценни минути от времето му. С тревога очакваше онази жена да се появи зад гърба му. Най-после излезе в коридора и тръгна към тоалетните.

Двама мъже тъкмо миеха ръцете си на умивалника и поздравиха, щом видяха отражението на Тревалян в огледалото.

— Добро утро.

— Добро — отвърна той, влезе заедно с кучето в една от тесните кабинки и с усилие затвори вратата.

Седна върху тоалетната чиния и дръпна Кали към себе си. Опашката й се мяташе напред-назад под вратата, докато той изчакваше двамата мъже да излязат. Влезе още някой, но Тревалян не можеше да чака повече. Свали очилата си, стисна здраво нашийника и измъкна пинсети от външния джоб на сакото си. Металът в тях бе колкото в една химикалка и това успя да излъже детектора. Приклекна непохватно на коляно и огледа гръдния кош на Кали. Разтвори козината и намери розовата рана — близо двайсетсантиметрова плетеница от равномерни шевове, спускащи се в права линия по дължината на корема. Някъде по средата се стичаше кръв, но той я попи със салфетка и тя като че ли спря.

Внимателно прокара пинсетите между втория и третия шев, докато шепнеше успокоително в ухото й. Кучето потръпна от рязката болка, но бързо се успокои, когато Тревалян защипа парченцето жица в гръдния кош и го издърпа. Дълга около половин метър, изключително тънка алуминиева жица. Избърса я с парче тоалетна хартия. Прокара я между предните й крака и отвори отделението за батериите в електрическия нашийник, където имаше друга жица. Омота ги заедно и така активира дистанционното устройство в джоба си. Кали се превърна в ходеща бомба.