Читать «Изпепелени» онлайн - страница 17

– В капан сме – казва Ел Капитан на Хелмут.

Колко ли са? Двама, може би трима... А може би повече.

– В капан – прошепва Хелмут.

Партридж

В памет

Пред редицата на опечалените желанието на Партридж да признае за смъртта на баща си става все по-силно. Опечалените се приближават към него, като че ли са върху някаква поточна линия. От двете му страни стои охрана. Бекли, на когото беше започнал да се доверява, е от дясната му страна. Той беше предложил да избутва хората встрани, но Партридж иска да изглежда като достъпен лидер – истински и човешки. А може би това е част от наказанието му... Собствената му скръб е така преизпълнена с гняв, че трудно може да се нарече мъка. Така че той трябва да приеме скръбта на другите – превръща се в нещо като нейно хранилище или склад.

Партридж оглежда дългата редица за Арвин Уийд. Тази възпоменателна церемония е запазена за високопоставените личности, а очевидно Уийд се е превърнал в такава. В академията бяха приятели – не бяха чак толкова близки, но все пак... Арвин беше мозъкът на техния клас. Всъщност той се оказа по-умен, отколкото някой някога беше предполагал. Той беше личният лекар на бащата на Партридж – човекът, който щеше да трансплантира мозъка на баща му в тялото на Партридж. Такъв беше планът за безсмъртие на баща му, който щеше да доведе до смъртта на Партридж. Уийд извърши аутопсията на баща му и обяви, че той е умрял от естествена смърт, но Партридж не го беше виждал оттогава. Той се чуди дали Уийд знае истината, дали е прикрил убийството, извършено от Партридж, и дали може да му има доверие. Партридж има нужда от съюзници.

Освен това, Уийд може би е единственият човек, когото той може да попита за „малките реликви“ на баща си – телата, които Елъри Уилъкс държеше в летаргия – замразени, но все още живи – в сградата, където Партридж живееше преди смъртта на баща си. Уийд може би знае кои са хората, затворени там, долу, и как могат да бъдат освободени. Дядото на Преша е един от тях, както и Джарв Холенбек, който е просто малко дете. Бащата на Партридж го оставяше за уикендите при господин и госпожа Холенбек, които работеха във факултета на академията, и той се беше привързал към тях.

Господин Хартли, един стар съсед, беше следващият в редицата. Зад Хартли е съпругата му, а после капитан Уестинг и семейство Елмсфорд. Синовете им са на възрастта на Партридж – той ги познаваше от академията. Сега те са в Специалните сили. Очите и на двамата са насълзени – може би защото скърбят за баща му или пък защото Партридж им напомня, че по някакъв начин са загубили синовете си. Той не е сигурен в отговора. Стискат здраво ръката на Партридж между двете си ръце. Потупват го по рамото и го прегръщат толкова силно, че той може да усети миризмата на пудра и одеколон. Плачат и вадят книжни кърпички: той от джоба си, а тя от дамската си чанта. После и двамата си издухват носовете.

Някои водят децата си, защото това е единствената им възможност някога да се доближат толкова до новия лидер – наследника.