Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 3

- Аз нямам семейство - отвърна плосконосият. - По-голямата част от плячката пропивам.

- Не помагаш особено - отбеляза Ейдриън.

- Не се и опитвам. Или вие двамцата правете каквото ви се нарежда, или ще ви изкормим на място - подчерта думите си с изтегляне на дълга кама от колана; демонстративно остърга острието на меча си с нея.

Студен вятър виеше сред дърветата, извивайки клоните и отскубвайки още листак. Червени и златни листа летяха, виеха се в кръг, шибани от поривите над пътеката. Някъде в мрака бухал оповести присъствието си.

- А ако ви дам половината от парите ни? Моята половина. Така няма да сте на загуба.

- Не сме искали половината - каза мъжът, който държеше коня му. -Искаме всичко, включително конете.

- Чакай малко. Конете ни? Да, вземете малко пари - добре, но... ко-некрадство? Ако ви хванат, ще увиснете на бесилката. Знаете, че ще докладваме за вас в първия изпречил се на пътя ни град.

- Идвате от севера, нали?

- Да, вчера напуснахме Медфорд.

Държащият коня кимна и Ейдриън видя малка червена татуировка на врата му.

- Това ти е проблемът - чертите на лицето му омекнаха в съчувствена гримаса, която предвид обстоятелствата внушаваше заплаха.

- Вероятно отивате в Колнора - хубав град. Много магазини. Много богаташи. Търговията там кипи и мнозина минават по този път, носейки какво ли не, за да продават на богаташите. Предполагам, че не сте били на юг преди, нали? В Меленгар крал Амрат си прави труда да наеме войници, които да патрулират по пътищата. Ама тук в Уоррик нещата стоят малко по-различно.

Плосконоско се приближи, облизвайки сцепената си устна, докато разглеждаше дългия меч на гърба на Ейдриън.

- Искаш да кажеш, че кражбата е законна?

- Не, обаче крал Етелред живее в Акуеста: ужасно далеч от това място.

- Ами графът на Чадуик? Не управлява ли той тези земи в името на краля?

- Арчи Белънтайн? - споменаването на името предизвика кикот от страна на другите крадци. - Арчи пет пари не дава какво се случва с обикновените хорица. Твърде е зает да си подбира тоалетите - мъжьт се ухили, разкривайки растящи в ексцентрични посоки пожълтели зъби. -Така че давай мечовете и слизай от коня. Сетне можеш да идеш до замъка

Белънтайн, да почукаш на вратата на Арчи и да видиш как е - пореден залп всеобщ кикот. - Освен ако не смяташ това място за идеалния гроб, ще правиш каквото ти кажа.

- Прав беше, Ройс - примирено рече Ейдриън. Разкопча наметалото си и го остави зад седлото. - Трябваше да оставим пътя, но честно... имам предвид, ние сме сред нищото. Какви бяха шансовете?

- Съдейки по факта, че в момента бивате обирани - осмелявам се да ги определя като доста добри.

- Иронично: да оберат Ририя.

- Не е забавно.

- Ририя ли каза? - запита мъжът, който държеше коня на Ейдриън.

Ейдриън кимна и затъкна ръкавиците си в колана.

Мъжът пусна юздата и отстъпи встрани.

- Какво става, Уил? - запита девойката. - Какво е Ририя?

- В Меленгар има двамина, които се назовават така - погледна към другите и леко снижи глас. - Имам връзки натам, не помните ли? Казаха ми да стоя настрана, ако някога попадна на тях.