Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 2

- Съжалявам - промълви.

Ройс продължи мълчаливо да клати глава.

Стена от прясно отсечени храсти препречваше пътя им. Назад се простираше дългият осветен от луната друм. Мъгла се стелеше над овразите и падините; невидим поток нейде струеше между скали. Намираха се дълбоко в горите на стария южен път, обградени от дълъг тунел дъбови и ясенови дървета, прострели изтънчени клони над пътя, треперейки и шумейки в студения есенен вятър. Бяха на почти ден път от който и да е град; часове бяха минали от последната видяна къща. Сами сред нищото - в места от този тип никога не намираха телата.

Засилвайки шума от настъпени листа, крадците пристъпиха в тясната ивица лунна светлина. Ейдриън преброи четирима мъже с небръснати лица и оголени мечове. Носеха груби дрехи от кожа и вълна - захабени и мръсни. Придружаваше ги момиче с приготвен за стрелба лък. Бе облечена в тон с останалите - панталони и ботуши; за прическа й служеше рошава бъркотия. Всички бяха окаляни: сякаш прекарали нощта в дупка.

- Не изглеждат като да имат много пари - рече един със сплескан нос. Един-два инча по-висок от Ейдриън, той бе най-едрият от групата, яко добиче с дебел врат и големи ръце. Долната му устна изглеждаше да е била солидарно разцепена по времето на носното счупване.

- Обаче имат багаж - обади се момичето. Гласът й го изненада. Бе млада и напук на мръсотията - сладурана, непринудена; ала тонът й бе агресивен, дори жесток. - Вижте колко много неща са помъкнали. За какво е всичкото това въже?

Ейдриън не бе сигурен дали питането й е отправено към него или към нейните спътници. Във всеки случай нямаше да отговори. За момент понечи да се пошегува, ала тя не изглеждаше да е от онези, които могат да бъдат очаровани с усмивка и комплимент. На всичкото отгоре стрелата й бе насочена право към него и ръката й можеше да се умори всеки момент.

- Вземам големия меч, който оня носи на гърба си - рече плоският нос. - Мяза да ми е по мярка.

- Аз ще взема останалите му два - източник на тази реплика бе един белязан; белегът разделяше лицето му под лек наклон, пресичайки носа на косъм от окото.

Момичето посочи със стрелата си към Ройс:

- Искам наметалото на дребния. Качулката определено ще ми отива.

С дълбоки очи и съсухрена от слънцето кожа, най-близкият до Ейд-

риън мъж изглеждаше най-възрастен. Той пристъпи и хвана коня му за юздата.

- Сега бъди много внимателен. Убили сме мнозина по този път. Глупаци, които не слушат. Не искаш да си глупав, нали?

Ейдриън поклати глава.

- Добре. Сваляй оръжията - рече крадецът, - сетне слез.

- Какво ще кажеш, Ройс? - попита Ейдриън. - Даваме им малко пари и няма пострадали.

Ройс го погледна. Две очи проблеснаха под качулката със смразяващ поглед.

- Просто казвам, не искаме неприятности, нали?

- Не ти трябва мнението ми - рече Ройс.

- Значи ще се инатиш.

Мълчание.

Ейдриън поклати глава и въздъхна.

- Защо трябва да усложняваш всичко? Те вероятно не са лоши хора - просто бедни. Знаеш, вземайки каквото им трябва, за да си купят къшей хляб и нахранят семействата си. Можеш ли да ги виниш за това? Идва зима, а времената са тежки. - Кимна към крадците. - Нали?