Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 165
Майкъл Дж. Съливан
Използваш много хумор в книгите си, сподели за това.
През шестдесетте и седемдесетте преобладаваха депресиращи филми. Много от тях бяха тежки драми като Китайски квартал или мрачни спомени от Виетнам като Завръщане у дома. За мен това бе отвратително време да си киноман. Тогава изгледах Бъч Касиди и Сънданс Кид. Допадна ми смесицата от драма и хумор. Понякога в най-напрегнатите ситуации щипката хумор е идеална подправка и за мен - по-реалистична.
Споменах Бъфи, убийцата на вампири и това е друг отличен пример. Джос Уидън е майстор на разбъркването на драма и хумор. Не се сравнявам с него, но часовете забавление, прекарани в нещо, което по принцип не би представлявало интерес за мен, определено ми повлияха.
Ройс и Ейдриън са страхотен екип, откъде дойде вдъхновението за тях?
Забавно е, защото мнозина смятат, че съм голям почитател на Фафрд и Сивия Мишелов, но никога не съм чел тези истории.
Всякакви сходства са напълно случайни. Вече споменах Бъч Касиди и Сънданс Кид, а като малък обичах да гледам Аз, шпионинът. Сигурен съм, че много се е просмукало на подсъзнателно ниво, но произходът им всъщност се простира далеч назад преди повече от двадесет години. Беше когато живеех във Върмонт и за да минават по-бързо студените, скучни зими, започнахме да пишем верижна история с още двама приятели. В общи линии започваше с двама герои, които влизат в кръчма и събират отряд, за да се отправят на приключение в древна тъмница. Всеки пишеше по няколко страници и пращаше ръкописа по пощата на следващия.
Да, беше много отдавна... преди електронната поща.
Приятелите ми скоро се отегчиха, пък и не бяха особено доволни от това, че променях написаните от тях части, но на мен много ми харесваше концепцията за двамата партньори, всеки със свои силни и слаби страни, всеки различен, но извличащи взаимна полза. Дъщеря ми ми казва, че това било типичен броманс, но този термин стана модерен много след като Ройс и Ейдриън се родиха. Наистина ми харесваше да създавам образи, с които би ми било приятно да прекарам време. Да си писател означава, че си създаваш въображаеми приятели.
Как се спря на стила на поредицата?
Откровенията на Ририя са рожба на желанието ми да опитам нещо ново. Последният написан преди това - преди години - роман бе чиста литературна фантастика.