Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 12
Клайв Къслър
Първа част
Отоманската мечта
1.
Обедното слънце прежуряше въпреки прахта и мръсотиите, които бяха загърнали древния град като мръсно одеяло. При температури, които надхвърляха и най-високите, измервани някога през последното столетие, само малцина киснеха на горещите камъни във вътрешния двор на джамията Ал Азхар.
Разположена в източната част на Кайро само на два и половина километра от Нил, Ал Азхар се извисяваше над града. Беше една от най-старите сгради, построена още през 970 година от фатимидските завоеватели. С времето беше достроявана и разширявана и постепенно се бе сдобила с положението на петата по важност джамия за мюсюлманите. Сложни каменни плетеници, стърчащи в небето минарета, кула с формата на луковица — всичко привличаше очите и отразяваше хилядолетие артистичност. Зад дебелите като на крепост каменни стени бе центърът на джамията — голям правоъгълен вътрешен двор, заобиколен от всички страни с високи колонади.
В сянката на една от колонадите мъж с торбести панталони и свободна риза избърса слънчевите си очила и огледа вътрешния двор. В обедната горещина имаше само малцина младежи — разглеждаха джамията или се разхождаха, потънали в безмълвна медитация. Това бяха студенти от близкия университет Ал Азхир — институция уважавана в Близкия изток като средище на ислямските науки. Мъжът докосна гъстата брада, която покриваше младежкото му лице, и метна през рамо овехтялата си раница. Носеше бяла памучна кефия и с лекота можеше да мине за обикновен студент.
Излезе на слънцето и пресече двора към югоизточната колонада. Фасадата над заострените арки беше покрита с богато украсени ниши, превърнали се в любимо място за гълъбите. Младежът стигна до издадената централна арка, над която се извисяваше четириъгълна плоча, обозначаваща входа към молитвената зала.
Поканата за обедната молитва беше прозвучала още преди час, така че просторната молитвена зала сега беше почти празна. Пред фоайето малка група студенти седеше на пода и слушаше лекция на университетски преподавател за Корана. Мъжът заобиколи групата и се доближи до входа. Там брадат мъж с бяла роба го изгледа строго. Посетителят си свали обувките, мълчаливо благослови Мохамед и след това влезе, изпратен с кимване от вратаря.
Молитвената зала представляваше просторно помещение, застлано с червен килим. Към сводестия таван се издигаха алабастрови колони. Както в повечето джамии нямаше пейки или орнаментирани олтари, подпомагащи ориентацията. Шарки с формата на кула посочваха отделните молитвени места и сочеха към центъра на залата. Щом видя, че вратарят вече не му обръща внимание, брадатият мъж бързо тръгна между колоните.
Наближи неколцина мъже, коленичили за молитва, и погледна михраба от другата страна на помещението. Тази често незабележима ниша в стените на джамиите показва посоката на Мека. Михрабът в Ал Азхар беше изрязан от мек камък, увенчан с арка от вълнист черен и бял мрамор с почти съвременен дизайн.
