Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 44

Извади ключа, отвори вратата и влезе в бунгалото. Седна на малкото бюро и взе от лавицата папка с надпис ПРИОНИ.

Отвори на частта, озаглавена СИМПТОМИ И ПРОТИЧАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО.

После обърна на празна страница и написа: „Доктор Сидни Сандърс, стоматолог. Вероятно настъпване на смъртта — около десет и трийсет на 16.07.1999. Състоянието изглежда свързано с поражения върху невроните и не прилича на никое от познатите. Вероятна ятрогенна инфекция, самоубийствена ярост, последвана от епилепсия. Преносител на заразата — комар.“

После подробно описа странното самоубийствено държане на доктор Сандърс.

В папката имаше и няколко снимки на Чарлс Лак и на Декстър Демил, направени с фотоапарат с телеобектив, както и информация за научните им изследвания. Под биографията на Демил Стейси добави: „Психически лабилен, дисоциативен и склонен към самоубийство“. А се предполагаше, че стабилният и жизнерадостен Макс е пъхнал в устата си дулото на ловджийската пушка и е натиснал спусъка.

10. Контрол върху пораженията

Седяха в старата съдебна зала в голямата правоъгълна административна сграда от белезникави тухли. От прозорците, обърнати към двора, се виждаше високата кула на газовата камера в централния блок на затвора.

Адмирал Джеймс Зол седеше с гръб към прозорците, през които струеше слънчева светлина, озаряваща нещастните лица на Декстър Демил, Чарлс Лак и полковник Читик. В единия ъгъл на залата, до голямата карта на Ванишинг Лейк, седеше капитан Николас Зинго. Той и командосите му от Делта Форс бяха зачислени към адмирал Зол за охрана на програмата и бяха дошли преди час от Форт Детрик с три хеликоптера „Блекхоук“ без опознавателни знаци.

Капитан Зинго беше мускулест трийсетгодишен мъж.

Декстър се страхуваше, че някой ден именно Зинго ще получи заповед да го очисти. Зинго беше командир на бойна част, състояща се от десетима добре обучени командоси от Делта Форс, които веднага след пристигането си присвоиха всички джипове и камиони на затвора и после бързо ги разположиха около Ванишинг Лейк. Капитан Зинго имаше на ухото слушалка, свързана с радиопредавател, прикрепен на колана му, и поддържаше връзка с командосите си, като в същото време слушаше какво става в залата за конференции.

— Предполагам, че причината е твоят коктейл — обърна се адмирал Зол към доктор Демил.

— За да разберем със сигурност — отговори Декстър, трябва да изследваме с електронен микроскоп мозъчна тъкан и да видим дали в клетките има необичайни количества амилоидни отлагания и…

— Зарежи глупостите — прекъсна го Зол. — Не искам да слушам научни бръщолевения. Нашето изобретение ли е виновно, или не?

Декстър не можеше да събере сили да отговори, но доктор Лак каза:

— Да, адмирале.

Зол стана, бавно заобиколи масата и се приближи до картата.

— Как са излезли проклетите комари?

— Преди час направихме тест с оцветен пушек. Един от отдушниците пропуска. Старите газови клапи не са добре запечатани и не са били ремонтирани отдавна.