Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 31

Доктор Демил хукна нагоре по стълбите. Срещу килиите на Силвестър и Трой Лий бяха монтирани камери и той бе видял атаката. Суифт беше непроменен, но изглеждаше разтревожен.

— Трой Лий, чуваш ли ме? — попита Декстър. — Кажи ми какво усещаш? Гневът, който изпитваш… контролируем ли е?

Декстър извади малък касетофон и го пъхна между решетките.

Но съзнанието на Трий Лий беше съсредоточено върху друго. Той бе изпаднал в самоубийствена ярост. Трой Лий се хвърли към Демил и отново се блъсна в металните решетки. Кръвта от дълбоките рани на челото му оплиска коридора. Микробиологът беше подготвен за нападението и отскочи назад.

— Заведете пазача в лазарета — заповяда той.

Трой Лий буйства в килията си още двайсет минути.

Това беше по-лошо от всичко, което Декстър бе виждал сред аборигените в Нова Гвинея през 1973 година. Те също изпадаха в ярост в началните фази на унищожаващата мозъка болест, която наричаха „куру“, но състоянието им не можеше да се сравни с това на Трой Лий. Декстър Демил и Карл Гайдушек се бяха опитали да ги спасят, но един по един аборигените първо полудяваха и сетне умираха. Цяла година микробиологът прави аутопсии в колиби от слама и накрая успя да изолира и идентифицира вероятната причина за смъртта им — деформирания протеин, който нанасяше поражения на частта на мозъка, контролираща настроенията.

След като се върна, Декстър не можа да намери средства, за да продължи научните си изследвания върху прионите. Докато преподаваше микробиология в университета „Сам Хюстън“, една вечер при него дойде деканът на факултета и му предложи стипендия във Форт Детрик, Мериланд. И там Демил срещна страховития адмирал Зол, който го изненада със задълбочените си познания за работата му в Нова Гвинея. Зол го запозна с програмата за биологични оръжия в Дяволската работилница. Там Демил започна да експериментира, смесвайки „куру“ с „луда крава“, подобно, основаващо се на деформирани протеини заболяване, което наскоро бе нападнало добитъка в Англия и подлудяваше животните, въздействайки върху центъра на настроенията в мозъка им.

Първоначалният проблем с коктейла му беше, че тоталното увреждане на средния мозък продължаваше две години — твърде дълго за биологично оръжие. За да ускори поражението, Демил добави известно количество човешки вирус на Епстайн-Бар, който се оказа идеален катализатор. Декстър продължи да търси и други начини за ускоряване на резултата, като направи множество експерименти с примати и накрая получи прион, който въздействаше за броени часове. Демил нарече откритието си „Бледия кон“. Прионът имаше няколко уникални качества, които го правеха отлично биологично оръжие. Първо, приличаше на обикновен протеин и наличието му в организма не можеше да бъде установено с лабораторно изследване. Второ, не се поддаваше на стерилизация. Прионът беше като доктор Джекил, който се превръщаше в злия господин Хайд, когато се активираше.

Декстър Демил гледаше с интерес как пръстите на Трой Лий се впиват в гърлото му. Очите на затворника бяха кръвясали. Демил не беше виждал такова нещо.