Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 177

— Вижте какво… Трябва да накарате Бреговата охрана да спре влака преди да е тръгнал по линията „Север-Изток“.

— Благодаря за обаждането. Ще направим проверка — повтори Маккинли и затвори, като си мислеше, че фанатиците, които постоянно протестираха срещу Белия влак, биха направили всичко, за да го спрат.

Застана в средата на кабинета си и се опита да реши как да реагира на предупреждението. Не можеше да го пренебрегне, но от друга страна, не можеше да се отнася с еднаква загриженост към всяко обаждане, инак трябваше да звъни на ФБР по три пъти на ден. Отбеляза си да провери адреса на Кънингам в Пасадина, но стигна до извода, че не е необходимо да вдига шум във ФБР или в Пентагона, тъй като компютърът му показваше, че Белия влак не минава през Вашингтон. За да се застрахова, Маккинли реши да впише обаждането в доклада си за дежурството и да следи движението на Белия влак, докато стигне до Тексас.

* * *

Крис и Стейси наеха кола и потеглиха към Вашингтон. Разстоянието беше сто и десет километра, но пътуването им отне само четирийсет и пет минути. Стейси опита да се свърже с Уендъл Кини, но той не отговори. Тя остави съобщение на телефонния му секретар незабавно да й позвъни.

В два следобед, докато се движеха по околовръстното шосе, те чуха бръмченето на два хеликоптера. Крис спря, слезе от колата и погледна нагоре. Шофьорите зад него започнаха да викат и да натискат клаксоните. Той не им обърна внимание, защото видя двата черни „Бел Джет Рейнджър“, които бавно се движеха на запад. После изведнъж хеликоптерите увеличиха скоростта. Крис предположи, че летят над Белия влак, който явно се насочваше към центъра на Вашингтон. Той скочи в колата и настъпи педала за газта.

Стейси бе разтворила картата на града.

— Завий надясно по Си Стрийт. Тя води до железопътната линия и свършва там.

Крис зави по Си Стрийт, която се намираше близо до огромната сграда на Федералното авиационно управление, и спря пред бариерата на железопътната линия. Изскочи от колата и хукна към релсите. Белия влак се виждаше и бавно се движеше към мястото, където стоеше Крис. Фарът на заострения локомотив светеше и белите цилиндрични вагони блестяха. На покрива имаше осем души въоръжена охрана. Двата черни хеликоптера летяха над тях.

Крис се огледа и видя цистерната с бензин „Тексако“ на около двеста метра от него и на петстотин метра от приближаващия се Бял влак.

— Бензинът е лесно запалим — каза Крис, после хукна към цистерната.

Изведнъж, докато бягаше, усети присъствието на Кениди. Тя сякаш беше с него, даваше му сили и го насърчаваше да продължи. Крис си представи куража, усмивката и подутото й чело. Споменът за болезнената й смърт го накара да тича още по-бързо. И изведнъж забеляза на долната част на цистерната очертанията на нещо, което не трябваше да бъде там.

От покрива на сградата на Федералното авиационно управление членовете на Християнския хор гледаха как Крис тича към цистерната. Лесно бяха разбили ключалката на вратата и се бяха качили по бетонните стълби. Фанън Кинкейд сякаш бе изгубил всякакъв интерес към онова, което ставаше. Той стоеше до отдушника на вентилационната шахта и горещият въздух развяваше крачолите на панталона му.