Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 98

С помощта на куката Ендър се приближи до стената и дръпна едно от момчетата настрани от останалите.

— Дръж тялото си изопнато! — нареди Ендър. Той завъртя момчето така, че краката му се насочиха към останалите. И докато момчето се въртеше, Ендър го замрази. Останалите се засмяха.

— Коя част от тялото му е удобната за теб мишена? — попита Ендър момчето, застанало точно под замразените крака на войника.

— Мога да го улуча само в ходилата.

Ендър се обърна към следващото момче:

— А ти?

— Аз виждам част от тялото му.

— А ти?

Момчето, застанало малко по-нататък, отговори:

— Виждам го целия.

— Ходилата не са големи. Не осигуряват кой знае каква защита. — Ендър отдръпна замразения войник от пътя си. После подви крака под себе си, сякаш че коленичи във въздуха, и ги замрази. Крачолите на костюма му незабавно се втвърдиха и останаха в това положение.

Ендър се изви във въздуха, така че застана коленичил над останалите момчета.

— Какво виждате? — попита той.

— Много по-малко. — отвърнаха те.

Ендър провря пистолета между краката си.

— А аз виждам добре — рече той и се зае да замразява момчетата, които се намираха точно под него. — Спрете ме! — изкрещя той. — Опитайте се да ме уцелите!

Накрая успяха да го поразят, но след като беше замразил повече от една трета от тях. Взе куката и размрази себе си, както и всички други замразени войници.

— И така — рече той. — Накъде е противниковата врата?

— Надолу!

— А в какво положение тръгваме в нападение?

Някои започнаха да обясняват с думи, но Бийн отговори, като се отблъсна от стената с крака присвити под тялото си и се насочи право към насрещната стена, стреляйки непрекъснато между краката си.

За миг на Ендър му се прииска да му изкрещи, да го накаже. После се улови, че отхвърля този невеликодушен порив. Защо трябва да се сърдя на това малко момче?

— Бийн ли е единственият, който може да го направи? — извика Ендър.

Всички войници незабавно се отблъснаха и поеха към насрещната стена, присвили колене във въздуха, като стреляха между краката си и крещяха с всичка сила.

Когато всички стигнаха до стената отсреща, Ендър им нареди да го нападнат всички заедно. Да, помисли си Ендър. Не е зле. Дадоха ми неопитна армия, без блестящи ветерани, но поне не са банда глупаци. С тях може да се работи.

Когато се събраха отново, усмихнати и ободрени, Ендър започна истинската тренировка. Накара ги да присвият крака под себе си и да ги замразят.

— И така, за какво могат да ви послужат краката в едно сражение?

За нищо, отговориха някои момчета.

— Бийн не смята така — рече Ендър.

— Те са най-доброто средство за отблъскване от стените.