Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 57

Ендър се прицели внимателно с изопната ръка, както го бе учила Петра. Преди някой да разбере какво става, той замрази трима от войниците, които щяха да допрат шлемовете си в светлите кръгчета на вратата. Тогава някои от останалите го забелязаха и стреляха, но в първия миг уцелиха само замразените му вече крака. Леопардите имаха само четирима незамразени, когато Ендър бе най-после улучен и поразен. Играта завърши с равен резултат и Ендър отново напусна полесражението, без да е улучен в тялото.

Пол Слатъри бе силно разгневен, но в цялата работа нямаше нищо нечестно. Всеки от армия „Леопард“ бе убеден, че това е част от стратегията на Бонсо — да остави един човек за последната минута. И през ум не им минаваше, че малкият Ендър бе стрелял, нарушавайки заповед. Но саламандрите знаеха. Знаеше и Бонсо и по начина, по който го гледаше командирът му, Ендър разбираше, че Бонсо го мрази, защото го бе спасил от пълен разгром. Хич не ми пука, рече си Ендър. Сега ще ти е по-лесно да ме размениш. А през това време няма да дръпнете толкова много нагоре в класацията. Само ме размени. Успях да науча всичко, което може да се научи от теб. Как да губиш ефектно — ти умееш само това, Бонсо.

А какво научих досега? Ендър изброи наум нещата, докато се събличаше край леглото си. Вратата на неприятеля се намира надолу. При сражение да използвам краката си като щит. Една малка резерва, запазена за края на играта, може да се окаже решаваща. Понякога войниците могат да вземат решения, които са по-умни от дадените им заповеди.

Вече гол, той тъкмо се канеше да се качи в леглото, когато Бонсо дойде при него с мрачно, каменно лице. Виждал съм Питър с такова изражение, помисли си Ендър — мълчалив, с желание да убива с погледа си. Но Бонсо не е Питър. У Бонсо се долавя страх.

— Уигин, най-сетне успях да те разменя. Придумах армия „Плъх“, че твоето водачество в ранглистата по бойно майсторство не е случайно. Утре се прехвърляш там.

— Благодаря, сър — каза Ендър.

Може би бе вложил малко повече признателност в думите си. Неочаквано Бонсо замахна към него и ожесточено го удари с отворена длан през устата. Ендър залитна към леглото и едва не падна. После Бонсо го удари силно в стомаха. Ендър се строполи на колене.

— Ти не изпълни заповедта ми — рече Бонсо на висок глас, за да го чуят всички. — Добрият войник винаги изпълнява заповедите.

Въпреки че плачеше от болка, Ендър не можеше да не изпита удоволствие от ропота, който се надигна в помещението. Глупако, Бонсо. Сега ти не укрепваш дисциплината, а я рушиш. Те знаят, че аз превърнах поражението в равен резултат. А сега виждат как ми се отплащаш. Показа на всички какъв голям глупак си. Колко струва сега дисциплинатата ти?

На следващия ден Ендър каза на Петра, че за нейно добро трябва да се прекратят сутрешните тренировки по стрелба. Сега на Бонсо не биваше да му се сервира нищо, което да прилича на предизвикателство, и най-добре ще е Петра да стои настрани от Ендър за известно време. Тя го разбра много точно.