Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 188

— Откачил съм — рече Ендър, — но мисля, че вече съм добре.

— Кога разбра това? — попита Алей.

— Когато си помислих, че се каниш да ме убиеш, и реших да те убия първо аз. Предполагам, че съм убиец до мозъка на костите си. Но по-скоро бих предпочел да съм жив, отколкото мъртъв.

Те се засмяха и се съгласиха с него. После Ендър заплака и прегърна Бийн и Петра, които се намираха най-близо до него.

— Липсвахте ми — каза той. — Отчаяно много исках да ви видя.

— И ни видя доста отчайващи — отвърна Петра. Тя го целуна по бузата.

— Видях ви великолепни — рече Ендър. — Най-много преуморих онези, на които разчитах най-много. Лошо планиране от моя страна.

— Сега вече всички сме добре — обади се Динк. — Не ни се е случило нищо лошо, което тези пет дни страхове в затъмнените помещения да не са успели да излекуват.

— Повече не се налага да ви бъда командир, нали? — попита Ендър. — Вече не искам да командвам никого.

— Вече не е нужно да командваш никого — рече Динк, — но ти завинаги си оставаш наш командир.

После всички помълчаха малко.

— И така, какво ще правим сега? — попита Алей. — Войната с бъгерите свърши, както и войната на Земята, а дори и тукашната война. Какво ще правим сега?

— Нали сме деца — отговори Петра. — Сигурно ще ни накарат да ходим на училище. Законът е такъв. До навършване на седемнайсеттодишна възраст трябва задължително да ходиш на училище.

При тези й думи всички се засмяха. И се смяха, докато по бузите им се затъркаляха сълзи.

Глава петнайсета

Говорител от името на мъртвите

Езерото бе притихнало, не лъхваше ветрец. Двамата мъже седяха на столове върху понтона. Към него бе привързан малък дървен сал. Граф подпъхна крак под въжето и придърпа сала, после пак го остави да се отдалечи и отново го придърпа.

— Отслабнал си.

— Един вид стрес ти лепва килограми, друг вид ти ги отнема. Човешките същества са зависими от химическите реакции.

— Сигурно ти е било трудно.

Граф сви рамене.

— Не чак толкова. Бях сигурен, че ще ме оправдаят.

— Някои от нас не бяха толкова сигурни. По време на процеса хората бяха направо откачили. Издевателства над деца, убийства поради нехайство онези видеофилми за смъртта на Бонсо и Стилсън бяха много зловещи. Да гледаш по какъв ужасен начин постъпва едно дете с друго.

— Според мен обаче именно тези филми ме спасиха. Обвинението ги бе поизрязало, но ние показахме целия материал. Беше очевидно, че Ендър не беше започвал пръв. Обясних, че съм направил само онова, което според мен е било необходимо за опазването на човешката раса, и че то е дало добри резултати. Убедихме накрая съдиите, че обвинението трябва да докаже недвусмислено, че Ендър е могъл да спечели войната и без обучението, което е получил при нас. След това беше лесно. Неотложните нужди на войната.

— Както и да е, Граф, това за нас бе голямо облекчение. Знам, че се карахме, знам, че обвинението е използвало срещу теб записи на наши разговори, но по това време аз вече знаех, че ти си прав, и предложих да свидетелствам в твоя полза.