Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 167

Ендър си припомни своето сражение срещу двете армии наведнъж. А пък аз тогава си помислих, че то е нечестно. Когато започне истинската война, положението всеки път ще е такова. И няма да има врата към която да тръгна.

— Разполагаме само с две неща, които работят за нас. Не е необходимо да се целим много точно. Нашите оръжия имат голям обсег.

— Значи няма да използваме атомните ракети от Първото и Второто нашествие?

— Г-н Докторът е много по-мощен. Атомните оръжия в края на краищата не бяха дотолкова мощни и можеха да се използват на Земята. „Докторчето“ изобщо не може да се използва на никоя планета. И все пак иска ми се да бях имал едно такова „Докторче“ по време на Второто нашествие.

— Какъв е принципът му на действие?

— Нямам точна представа, поне не толкова точна, че да мога да си го направя сам. Във фокуса на два лъча това устройство поражда поле, в което молекулите се разпадат. Не може да се осъществява обмен на електрони. На сегашното ниво колко физика учиш?

— Занимаваме се повече с астрофизика, но знам достатъчно, за да схвана идеята.

— Полето се разгръща в сфера, но колкото се разстила по-настрани, толкова повече губи от интензитета си. Освен в случаите, когато прониква в по-голяма маса молекули. Тогава то отново се засилва и отново започва да се разгръща. Колкото е по-голям е корабът, с който влиза в допир, толкова е по-силно новото поле.

— Значи всеки път, когато полето се сблъсква с кораб, то излъчва нова сфера…

— А ако корабите им се намират много близо един до друг, то може да създаде и верига, която да ги унищожи до един. След което полето изчезва, молекулите отново се групират и на мястото, където е имало кораб, остава камара боклук с високо съдържание на железни молекули. Никаква радиоактивност, никакъв безпорядък. Само боклук. Може би при първото сражение ще успеем да ги подмамим да се скупчат на едно място, но те са схватливи. Веднага след това ще започнат да летят на дистанция един от друг.

— Значи „Докторчето“ не е реактивен снаряд. С него не може да се стреля от засада.

— Точно така. Ракетните снаряди тук изобщо не биха ни били от полза. Ние научихме много нещо от бъгерите при Първото нашествие, но и те научиха немалко от нас — как да изграждат екстатичния щит например.

— Да не би „Докторчето“ да прониква и през щита?

— Все едно, че изобщо го няма. Човек не може да вижда през щита, камо ли да се прицели и да насочи лъчите, но тъй като генераторът на екстатичния щит е винаги точно в центъра, не е трудно човек да го открие.

— Защо никога не са ме обучавали да си служа с това устройство?

— Напротив, непрекъснато са те обучавали. Но ние възложихме на компютъра да се погрижи за тези неща вместо теб. Твоята задача е да навлезеш в по-висша стратегическа позиция и да избереш цел. Бордовите компютри ще насочат „Докторчето“ много по-точно от теб.