Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 129

Миг след това от въздуха почти ме заболява гърлото. А, това не е вече химически пречистеният, обезмирисен въздух на подводницата! Въздухът, който вдишвам внимателно, глътка по глътка, е с почти тръпчиви миризми. Естествено в морето сме и въздухът е влажен и солен. Но земята е вече толкова близко, че той дъхти и на хумус, листа и дим. Изпитвам същото чувство като Маугли, когато напуска джунглата и братята си, за да заживее в селската колиба. Миризмите ме завладяват от всички страни. Те са прекалено много и прекалено силни. Не бих казал, че са ми неприятни. Но ще ми трябва време, докато отново привикна към мириса на човек.

Затова пък небето е истинско великолепие. Така високо, така безкрайно с „облаците“, които плуват там далеч, далеч, вълшебните „облаци“! Не мога да се нагледам. И сто очи да имах, пак нямаше да ми стигнат, за да се наситя докрай с неописуемата радост, която гледката ми доставя.

Помощник-капитанът лекичко ме побутва с лакът и когато обръщам глава, огряното му от лунната светлина лице ме поразява с изражението си. Още по-удивителен е тонът, с който ме заговори — без ни най-малка насмешка, без помен от неговия отривист смях.

— Хубаво е, нали?

— Много хубаво — отговарям аз почти шепнешком.

— Струва си да прекараш шейсет и пет дни под водата, за да видиш това, когато изплуваш — не смятате ли?

— Да, за мен това е откритие! — казвам аз. — Преоткриване. Великолепно е!

— Слушайте какво ще ви кажа, док.

Гласът му е сериозен, настойчив.

— Една, може би две седмици ще се възхищавате на небето и облаците. После ще мине.

— Толкова бързо ли?

— Да. Ще забравите.

— Да забравя, че светът е чудесен?

— Да, забравя се, винаги се забравя. Освен ако не полагаме усилия да си припомняме късмета, който имаме.

— Но омайването от тази дивна нощ няма да се повтори — казвам аз със свито гърло.

— Да, очарованието избледнява. Но човек трябва винаги да си припомня. Това е. Трябва да си припомняме, че щастието е да гледаме всеки ден земята, небето, облаците.

И добавя шепнешком:

— А то е толкова крехко сега.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3546

Сканиране, разпознаване и корекция: gogo_mir, 2010

Издание:

Робер Мерл, Денят не съмва за нас

Издателство „Христо Ботев“, София, 1991

Първо издание

Превела от френски: Мила Мусакова

Редактор: Красимир Мирчев

Консултант: Димитър Димитров

Художник: Стефан Груев

Художествен редактор: Александър Хачатурян

Технически редактор: Сашо Георгиев

Коректор: Маргарита Гочева

Издателски №8631

Дадена за набор на 2.VII.1990 г.

Подписана за печат на 16.I.1991 г.

Излязла м. февруари 1991 г.

Печатни коли 14,50 Издателски коли 12,18

Условно-издателски коли 12,20

Формат 84X108/32. Цена 5.99 лв.

Код 22/9536629311/5637–256–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2

Robert Merle, Le jour ne se léve pas pour nous