Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 126

Гледам го недоумяващо.

— Какво съм направил, капитане? Нищо не съм направил!

— Скромничите, докторе. Сигурен съм, че имате някои предложения. Дори бих се учудил, ако човек с такъв енергичен и практичен ум не ми представи кратки писмени бележки.

— О, капитане — засмивам се аз, — вие ме вземате за доносник! Това така или иначе ще бъдат съвсем скромни предложения.

— Това не означава безсмислени. Хайде, док, слушам ви.

— Добре тогава! Първо: необходимо е да се заменят режещите пластинки на пружините. Второ: има помощник-готвач, а няма помощник-пек. Според мен, освен че пекът работи нощем, работата му е много и е сам. Ако се случи с него злополука, подводницата остава без хляб. Трето: извинете ме, капитане, но няма да формулирам в писмена форма третата си забележка, защото ще си навлека омразата на всички подводничари.

— Кажете я устно.

— Не, не, капитане, дори и вие няма да останете доволен, ако чуете такова нещо.

— Док, предупреждавам ви, че ако продължите да упорствате, ще напиша в характеристиката ви: „Не се доверява на своя капитан.“

Той се засмива, смея се и аз. Впрочем, ако не исках да говоря за моето трето предложение, нямаше защо да го споменавам: така попаднах в собствената си клопка.

— Добре, капитане. Става дума за фамилиграмите.

— Е?

— Неудобно ми е аз да критикувам тази практика, тъй като за девет седмици получих само една фамилиграма, а и защото тази сама по себе си хуманна традиция прави чест на флота. Но според мен тя е източник колкото на добро, толкова и на зло. Може би повече зло.

— Ще се учудите сигурно — отговаря капитанът сериозно, — но така мисли и помощник-капитанът. Аз не съм на същото мнение, но разбирам съображенията ви…

Той не довършва и след малко аз го допълвам:

— Вие смятате, че не е възможно да се обърнете към по-висша инстанция с молба да се отмени нещо, което вече е въведено?

— Да, има такова нещо.

И неочаквано ме пита:

— Кажете ми с една дума какво е вашето лично впечатление от рейса?

— Превъзходно. Но ако ми позволите още една дума — беше изтощително.

— Не изглеждате изтощен.

Защото съм свръхвъзбуден. Не мога да си намеря място. Не мога да повярвам, че след няколко часа ще бъдем на чист въздух. Колко е хубав този израз „чист въздух“. А звучи толкова банално.

— Защо пък? — възкликва капитанът.

Замълчаваме отново, но това не ни притеснява. И така ни е добре. Това, което изпитвам към пашата, е много повече от симпатия. Като офицер той е истински професионалист, безкрайно отдаден на професията си и с много силно чувство за отговорност. Но и като човек е привлекателен: изтънчен, образован, с чувство за хумор, смел и скромен. Умело ръководи хората и в същото време ги обича. Хем дружелюбен, хем властен, топъл и въздържан.

За последната вечер курсантите са измолили една бутилка шампанско от Мирмон и ме канят да пийнем по чаша в каюткомпанията. Никак не обичам шампанско, но нима мога да отсъствам от последния малък празник на подводницата? Освен Верду и Вердьоле тук са и останалите веселяци: Анжел, Калонек и Сент-Енян, но те остават малко с нас, защото са на вахта. Верду също. Остана половин бутилка. Вахтените само помирисаха чашите си: трезвостта по време на дежурство е неписан закон на борда.