Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 141

В гостната, изпълнена с грохота на океана, те стояха така, отдавайки се на нарастващото им желание. Най-накрая Тереза се отдръпна, хвана го за ръката и го поведе към спалнята.

На прага го пусна и пристъпи навътре, а той остана в рамката на вратата. От всекидневната проникваше светлина и хвърляше сенки в спалнята. Тереза се обърна с лице към него и започна да се съблича. Гарет понечи да затвори вратата, но тя се възпротиви безмълвно, поклащайки глава. Този път искаше да го вижда, както и той да я вижда, за да съзнава, че е с нея, а не с друга.

Съвсем бавно започна да сваля дрехите си — блузата… джинсите… сутиена… пликчетата. Устните ѝ бяха леко разтворени, очите ѝ не се откъсваха от неговите. Когато се съблече, застана пред него и му даде възможност погледът му да пробяга от горе до долу по тялото ѝ.

После се приближи и загали нежно гърдите, раменете, ръцете му, сякаш искаше да запомни завинаги това докосване на тялото му. Отстъпи крачка, за да може и той да почне да се съблича. Погледът ѝ попиваше всяко негово движение, докато той хвърляше на пода всяка част от облеклото си. Тя застана встрани от него и притисна устни в рамото му, после, обикаляйки го, започна да го целува навсякъде, оставяйки влажни петна по кожата му там, където устните ѝ се бяха допрели. После го поведе към леглото и без да го пуска, легна и го придърпа към себе си.

Любиха се страстно, както никога досега — всеки усещаше болезнено удоволствието, което изпитваше другият, всеки допир беше по-разтърсващ от предишния. Сякаш от страх пред бъдещето, всеки се впиваше в тялото на другия с изгаряща страст, така че да остави незаличими спомени в съзнанието им.

Когато стигнаха заедно кулминацията, Тереза отметна глава назад и нададе силен вик, без да прави опит да го сподави.

После седна в леглото и сложи главата на Гарет в скута си. Започна да го гали по косата с непрестанно, равномерно движение, заслушана в дишането му, което постепенно се успокояваше.

Късно същия следобед Гарет се събуди сам в леглото. Като видя, че и дрехите на Тереза ги няма, бързо грабна джинсите и ризата си. Докато закопчаваше ризата си на излизане от спалнята, зашари с поглед из къщата, за да зърне Тереза. В къщата беше студено.

Завари Тереза в кухнята. Седеше до масата, облечена с якето си. Пред нея имаше чаша с останало на дъното кафе — явно, че не беше съвсем отскоро тук. Погледна часовника си и установи, че е спал близо два часа.

— Ей, здрасти! — подметна той плахо.

Тереза го погледна през рамо и почти шепнешком отвърна:

— О, здрасти… Не те чух да влизаш.

— Добре ли си?

Тя не отговори пряко на въпроса му.

— Ела да седнеш до мен. Имам да ти казвам много неща.

Гарет седна до масата. Усмихна ѝ се нерешително. Тереза повъртя малко чашата в ръцете си, взе от скута си писмата и ги остави на масата. Очевидно ги беше изнесла от спалнята, докато е спал.

— Това лято, както тичах на плажа, намерих бутилката с писмото — започна тя ясно, но бавно, сякаш си спомняше нещо мъчително. — Нямах представа какво пише в него, но когато го прочетох, се разплаках. Беше толкова трогателно — усещах, че думите ти извират право от сърцето, а и начинът, по който беше написано… Може би проявих разбиране, защото и аз се чувствах безкрайно самотна… — Тя го погледна и продължи: — Същата сутрин го дадох на Диана да го прочете. Отпечатването му във вестника беше нейно хрумване. Отначало се възпротивих… смятах, че това е нещо твърде лично, но тя ме увери, че никакви имена няма да се разкриват и хората щели да го харесат. Накрая склоних и реших, че с това всичко се приключва. Но не стана така. Тя въздъхна. — Малко след като се върнах в Бостън, ми се обади една жена, която прочела рубриката. Тя ми изпрати второ такова писмо, намерено от нея преди три години. То още повече възбуди любопитството ми, но и тогава не сметнах, че нещата ще стигнат по-далече… Между другото, чувал ли си за списание „Янки“?