Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 10

Тя признаваше, че ѝ липсва и физическата интимност — естественото продължение на любовта, доверието и ласките към човека, който я привлича. Не беше имала интимни отношения с мъж, откакто се разведоха с Дейвид. Разбира се, бяха ѝ се предоставяли такива случаи — за хубавата жена не е трудно да намери някого за леглото, но това просто не беше в стила ѝ. Не беше възпитавана по този начин и нямаше никакво намерение да се променя на тези години. Сексът е нещо много важно, много специално, за да бъде споделян с когото и да е. Всъщност тя се бе любила само с двама мъже в живота си — с Дейвид, естествено, и с Крис, първия истински приятел, който бе имала. Не искаше да увеличава списъка само заради няколкоминутно удоволствие.

Затова сега, докато си почиваше на Кейп Код, сама в света и без никакъв мъж някъде в обозримото бъдеще, реши тази седмица да направи неща само за себе си. Ще прочете някои книги, ще седи с вдигнати нависоко крака и ще изпива вечер по чаша вино, без екранът на телевизора да трепти зад гърба ѝ. Ще напише писма на приятели, с които не се бе виждала и чувала от доста време. Ще спи до по-късно, ще яде много и ще тича за здраве рано сутрин, преди някой да развали удоволствието от самотата ѝ. Искаше да изживее отново чувството, че е напълно свободна, макар и за кратко време.

Освен това смяташе и да пообиколи магазините тази седмица. Но не от рода на „Дж. С. Пени“ или „Сиърс“, нито онези, които предлагаха маратонки „Найк“ и тениски с надписа „Чикаго булс“, а малките магазинчета с дрънкулки, които Кевин смяташе за отегчителни. Искаше да пробва разни рокли и да си купи една-две, които да подчертават фигурата ѝ, просто за да се почувства, че е все още жива и бликаща от енергия. Нямаше да е лошо дори и да отиде на фризьор. Не беше променяла прическата си от години и вече ѝ беше втръснало да се вижда една и съща всеки ден. А пък ако случайно някой приятен мъж я поканеше да излязат тази седмица, може би нямаше да откаже, тъкмо щеше да има повод да си облече новите неща, които щеше да си купи.

С някакво възродено чувство на оптимизъм тя извърна глава, за да види дали мъжът с навитите крачоли на джинсите си беше все още там, но не го видя — беше си тръгнал тъй тихомълком, както се бе появил. И на нея ѝ беше време да се прибира. Краката ѝ се бяха сковали от студената вода и когато седна, за да се обуе, усети, че това движение се оказа по-трудно, отколкото очакваше. Не носеше със себе си кърпа и за миг се поколеба дали да си обуе чорапите, но се отказа. Нали е на почивка на море, за какво са ѝ чорапи и гуменки!