Читать «Безизходица» онлайн - страница 129

Той се опита да ме погледне в очите, но не успя. Вместо това сведе глава над чинията.

— Галина беше — промърмори. — Това беше идея на Галина.

Проверих в бележника си. Галина Несър беше приятелката му, рускинята. Господи, какъв подлец. Веднага пожертва гаджето си.

— Тя и чичо й замислиха цялата схема — продължи Дан с признанията. — Нямаше нищо общо с другите отвличания. Те казаха, че можем да използваме ситуацията. Какво, по дяволите, искаш от мен, човече? Аз съм инвалид!

Записах това в бележника си, после го оставих на масата и се вгледах в него.

— Не, ти по-скоро си обида за инвалидите.

— Та какво са пет милиона долара за баща ми? — разплака се Дан. — Исках просто да се махна от него. Не знаете какъв е той. Вината му… Мразя я. И него го мразя. Исках само да се махна. Исках да съм сам.

Ето къде грешеше Дан. Разбирах го. И аз мразех баща му и исках да съм по-далеч от него.

Можехме да повдигнем обвинения срещу Дан Хейстингс за много престъпления — за измама, за подвеждане на разследването. Но реших да го оставя да страда от най-тежкото от всички наказания. Стиснах дръжките на гърба на инвалидната количка и го върнах в каютата на баща му.

— Господин Хейстингс, вашият син има да ви каже нещо.

— Какво? — попита той. — Какво има, Дан?

— Аз го направих, татко. Не бях отвлечен. Всичко беше измама. Аз взех парите ти. Това няма нищо общо с онзи Муни.

Надутата физиономия на Гордън Хейстингс се срина като рухнала сграда. Предполагам, че не се зарадва особено и на усмихнатото ми изражение, което недвусмислено казваше: „Знаех си аз“.

— Няма да повдигам обвинение, детектив — изрече той, като шокът му бързо отстъпи пред презрителното изражение, което явно му беше вродено, — ако сте се надявали на това. Искам само да се махнете от този плавателен съд.

— Какво съвпадение. И аз искам да се махна от този плавателен съд. Искам го повече от вас дори — казах на излизане.

102.

Когато влязох в колата си, оставена на паркинга на кея в Челси, още не можех да повярвам на случилото се. Какво му беше сбърканото на това момче? Сложната схема за прехвърляне на парите, измислена от него, бе достатъчно впечатляваща. Дан дори бе успял да убеди онзи откачен младеж да скочи от платформата до моста, за да му достави парите.

Независимо дали бе в инвалидна количка или не, момчето бе умно, очарователно и богато. Не беше ли достатъчно? Ако толкова мразеше баща си, защо не бе събрало достатъчно смелост и да си тръгне?

Дан трябва да е обичал много всичките онези пари, осъзнах. Трудно му е било да се раздели с тях. И да пожертва целия този лукс. Дан искаше да си остане с омразата, но без да плаща за нея. Защото мразеше да плаща. Дори и Муни би могъл да му го каже.

Франсис Скот Фицджералд не е бил прав, реших аз, като гледах скъпата яхта. Богатите в действителност са същите като теб и мен. Също толкова глупави, дребнави, късогледи, сбъркани, пълни с недостатъци. Като всички хора по света.

Докато продължавах да съзерцавам опитите на юпитата да играят голф на игрището зад яхтите, внезапно си спомних за една личност. Прегледах списъка в телефона ми за бързо набиране и позвъних.