Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 67

— И вашите жени само от бракосъчетанието ли се интересуват?

— Да… или от други неща. Каквото изберат. И на Анвхар, подобно на други планети из познатата галактика, където човешката раса е била подложена на адаптационни промени, постоянно се изправяме пред един по-особен проблем. Огромна част от населението е лишено от възможността да създава потомство, нередки са и случаите на спонтанни аборти. Ето защо твърде често се прибягва до изкуствено оплождане. На пръв поглед, решението изглежда нормално, ако не съществува друга възможност. Известно е обаче, че жените предпочитат да раждат деца от мъжете си. Има само един начин да се провери дали това е възможно.

Лиа разтвори широко очи от изненада.

— Да не искаш да кажеш, че жените от вашата планета проверяват дали един мъж може да зачева потомство преди да се омъжат за него?

— Разбира се. Ако не беше така, Анвхар отдавна да е ненаселен. Тъкмо по тази причина изборът е в ръцете на жената. Ако някой мъж й харесва, заявява го открито. Ако ли пък не, мъжът не би си помислил да се предлага втори път. Доста по-различно е отколкото на другите планети, но така е на Анвхар. Методът си върши работата, а в случая това е най-важното.

— На Земята е съвсем различно — каза Лиа, постави огризката в една празна чиния и облиза върховете на пръстите си. — Предполагам, че анвхарците биха определили Земята като постоянно функциониращ бардак. Всичко е напълно противоположно на онова, което ми разказа и животът върви с пълна пара. Планетата е твърде пренаселена, за да намериш някъде покой. Контролът върху раждаемостта бе въведен късно, но и досега има своите яростни противници — представяш ли си? На всяка крачка се сблъскаш с най-различни религиозни течения и налудничави идеи, които отдавна са станали обичаи. Нашият свят се задъхва. Мъже, жени, деца, накъдето погледнеш — все развълнувани тълпи. И всички физически зрели индивиди — до най-последния — участват в Голямата игра на любов. Мъжът е неизменният агресор. Не физически — във всеки случай, не твърде често — докато жените приемат за нещо естествено дори някои доста невъздържани форми на ухажване. Няма купон, на който да не станеш свидетел на неудържими изблици на страст. Жените при нас трябва винаги да са с наточени токчета.

— С какво?

— Така се казва. С други думи, трябва винаги да са нащрек, ако не искат течението да ги отнесе.

— Звучи доста… — Брайън внимателно прецени следващата дума, която се канеше да произнесе и като не успя да открие по-подходяща, продължи неохотно: — …отблъскващо.

— Сигурно е така, от твоя гледна точка. Опасявам се, че ние сме свикнали да гледаме на всичко това като на нещо съвсем естествено. Според социолозите… — тя млъкна и изправи се и погледна Брайън в очите. Очите й се разшириха, устата й оформи едно непроизнесено „о“, сякаш едва сега бе осъзнала нещо важно.

— Каква глупачка съм — заговори тя. — Ти не си ме разпитвал само от любопитство! Имал си пред вид съвсем конкретен човек. И това съм аз!