Читать «Остров Крим» онлайн - страница 4

— Тъкмо към баща ми съм тръгнал, така че ще видя как е със здравето. Незабавно иде ви бия телеграма или ще ви звънна по телефона. Хайде изобщо да се сближим колкото е възможно повече. Аз не съм млад, но съм ерген. Левите възгледи ще ги оставим настрана. Бива ли?

Лучников натисна газта и яркочервеният му звяр с щръкнала опашка изрева с турбината си, втурна се напред на зигзаг, сменяйки лентите, докато не се измъкна от стадото и не се отдалечи с огромна скорост нагоре по святкащата на слънцето гърбица на Източния фриуей.

ИФ, когато излети от Симфи, набира едва ли не авиационна височина. Свръхлек сребрист виадукт, украсен с дантелите на многобройни срещи и раздели, чудо на строителната техника. „Елате в Крим и ще видите пасторалите на XVIII век на фона на архитектура от XXI век!“, обещаваха туристическите рекламни брошури и не лъжеха.

„Откъде все пак се е взело нашето богатство?“, за хиляден път се питаше Лучников, загледан от фриуея надолу към благодатната зелена земя, където се мяркаха правоъгълни, триъгълни, овални, бъбрековидни петна на плувни пулове и където по виещите се местни шосета бавно с огромните си кадилаци си ходеха на гости заможните якита. Аморално богата страна.

Той си спомни Южния път или както те, в Съюза, го наричаха „трасето“. Неотдавна пътуваха по него с една волга със стария московски приятел на Лучников, разжалвания кинорежисьор Виталий Гангут.

„Как се казваше онова градче, където се отбихме в някакъв магазин? Фанеж? Не, Фатеж. Разкъртеният асфалт на централния площад и неизменната фигура на постамента… Имаше ли там Вечен огън? Не, по статут Вечен огън се полага само на областни центрове. Поне Вечен огън там нямаше“.

— Сега ще видиш нашето изобилие — каза Виталий.

Пред щанда в магазина имаше няколко жени. Те се обърнаха и мълчаливо изгледаха влезлите. Може би ни взеха за чужденци — странни сакове през рамо, странни якета… Докато обикаляхме и разглеждахме щандовете, жените мълчаливо ни гледаха, но веднага се извръщаха, ако забележехме това.

Общо взето, тук нямаше нищо. Впрочем нека не преувеличавам, по-точно, нека не посмалявам постиженията: все пак имаше едно-друго — един вид бонбони, влажни вафли, един вид бисквити, рибни консерви „Туристическа закуска“… В отдела, наречен „Гастрономия“, видях нещо страшно — брикет замразена дълбоководна риба. Пресована по индустриален метод във вид на огромна плоча, рибата вече не приличаше на риба, само тук-там по мръснокървавата повърхност на брикета се очертаваха озъбени уста, изплували във Фатеж от вечната мъгла.

— Нямате всичко тук, виждам — с подла усмивчица рече на жените Гангут.

— А вие какво търсите? — мрачно се поинтересуваха жените.

— Кашкавал — промърмори Луч. — Искахме да си купим кашкавалец.

Чудната склонност на съветското население към употреба на умалителни думи за хранителните продукти му беше известна отдавна.

Жените разцъфнаха в мили усмивки. Ето тази способност на руските женоря мигом да сменят навъсените, мрачни и напрегнати физиономии с топла задушевност — тя е истинско съкровище! Странният ябанджия буди подозрителност, ала човек, който иска да си хапне кашкавалец, веднага става разбираем, симпатичен и тутакси получава добродушна усмивка.