Читать «Каушитаки упанишада» онлайн - страница 5

9. В нощта на пълнолунието той трябва да се обърне към луната, когато тя се вижда на изток, като каже: „Ти си царят Сома, който вижда надалеч; ти си Праджапати с петте усти. Брахманът е една от твоите усти; с тази уста ти изяждаш царете; с тази уста ме направи ядящ храна. Царят е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш народа; с тази уста ме направи ядящ храна. Соколът е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш птиците; с тези уста ме направи ядящ храна. Огънят е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш света; с тази уста ме направи ядящ храна. В тебе е петата уста; с тази уста ти ядеш всички същества; с тази уста ме направи ядящ храна. Не намалявай нашия живот, потомство и добитък! Който ни мрази и когото ние мразим, намалява своя живот, потомство и добитък! Така аз вървя по божествения път, аз се въртя по пътя на слънцето.“ Като казва това той се завърта по оста на дясната си ръка.

10. После, когато се съединява със своята жена, той трябва да докосне сърцето й, като казва: „Всичко, което е в твоето сърце, в обиталището на Праджапати, о ти с красиви черти — нека, о, господарко на безсмъртието, нека да не изплакваш траура по твоя син!“ Така нейният потомък не умира преди нея.

11. След това, когато се завръща от път, той трябва да докосне главата на своя син: „От всеки мой член ти си роден, от сърцето изникваш; твоето име е «аз», о сине, нека живееш сто есени.“ (После) той казва името му, „Бъди камък, бъди брадва, бъди неуязвимо злато, името ти е богатство, о сине, живей сто есени.“ (После) той казва името му. След това го целува (и казва): „Както Праджапати е целунал съществата, породени от него, за тяхното съхранение, така и аз те целувам, еди-кой си.“ После той казва на дясното му ухо: „Дай му, о щедри, о даряващи“, а на лявото: „О Индра, дай ни най добрите богатства!“ „Не бъди раздвоен, не се загубвай, живей сто есени, о сине. Аз докосвам твоята глава с твоето име.“ — и той трябва да докосне три пъти главата му. (Като каже) „Аз муча върху тебе с мученето на (твоите) крави,“ той трябва да измучи три пъти върху главата му.

12. Сега за умирането на боговете. Наистина този Брахма блести, когато гори огънят и умира, когато огънят не гори. Горещината му отива в луната, дишането [прана] — във вятъра [ваю]. Наистина този Брахма блести, когато се вижда луната; когато не се вижда, умира. Горещината му отива в посоките на света, а праната — във вятъра. Наистина всички тези богове отиват във вятъра. Като умират във вятъра, те не умират. Те наново се появяват от него. Това е за боговете, сега за атма.