Читать «Каушитаки упанишада» онлайн - страница 3

Втора глава

1. „Праната е Брахма“ — наистина, така казваше Каушитаки. Умът е пратеник на тази прана, Брахма. Зрението е неин пазител, слухът — неин глашатай, речта — неин слуга. Този, който знае, че мисълта е пратеник на тази прана — Брахма, сам придобива пратеник; (който знае), че зрението е неин пазител, сам придобива пазител; (който знае), че слухът е неин глашатай, сам придобива глашатай; (който знае), че речта е неин слуга, сам придобива слуга. На тази прана, Брахма, всички божества дават приношения, макар че тя не моли за това. По същия начин всички същества дават приношения на този, който така знае, макар той да не моли за това. Тайният смисъл на това е следният: „Не трябва да се иска.“ Това е както ако някой (просяк) обикаля селището, проси и не получава нищо, и тогава сяда на земята и казва: „Вече няма да ям от това, което ми дават.“ Тогава тези, които преди са му отказвали, започват да го викат. Такава е дхармата на този, който не иска. Дарителите на храна наистина го призовават: „Ще ти дадем.“

2. „Праната е Брахма“ — наистина, така казваше Пайнгя. Зад речта на тази прана, Брахман, се намира зрението; зад зрението — слухът; зад слуха — мисълта; зад мисълта — дишането. На тази прана, Брахма, всички божества дават приношения, макар че тя не моли за това. Тайният смисъл на това е следният: „Не трябва да се иска.“ Това е както ако някой (просяк) обикаля селището, проси и не получава нищо, и тогава сяда на земята и казва: „Вече няма да ям от това, което ми дават.“ Тогава тези, които преди са му отказвали, започват да го викат. Такава е дхармата на този, който не иска. Дарителите на храна наистина го призовават: „Ще ти дадем.“

3. Ето начина за придобиване на единственото богатство. Ако някой желае единственото богатство, в нощта на пълнолунието, или на новолунието или през светлата половина, под благоприятно съзвездие, след като накладе (жертвен) огън, да очертае кръг наоколо, да напръска мълчаливо (без да казва мантра) (осветена) вода, и да принесе (топено) масло в (ритуален) съд (с думите): „Божеството, наречено слово, е това, което е получено (буквално: обградено); нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него (божеството). Божеството, наречено обоняние, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено зрение, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено слух, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено ум (манас), е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено пораждане (праджа), е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него.“ След като поеме миризмата на пушека и намаже членовете си с масло, той трябва да каже това, което желае, или да изпрати пратеник. Тогава получава.