Читать «Виж Рим и умри» онлайн - страница 3

Нещо, което дори не би учудило истински Матю Дракс. Защото едва ли имаше още нещо, на което да се учуди.

Гората например, до която стигнаха днес. Доста голяма част от нея се състоеше от огромни дървета. Нищо необичайно, а и Мат Дракс не за пръв път в живота си виждаше със собствените си очи гигантски секвои. Още когато беше малко момче, баща му го вземаше със себе си и посещаваха затънтени места, отчасти все още девствени ландшафти в американския Запад. Лагеруваха под звездния свод и татко му го беше научил на много неща, свързани с природата и нейните закони. И наред с безбройните други неща беше научил сина си, че секвоите израстват на височина до сто и двайсет метра и стволовете им могат да достигнат до десет метра в диаметър и че тези дървета ги има само в западната част на Северна Америка.

Сега обаче този син пътуваше из Италия… и между мощните стволове на гигантски секвои! Лудост. Невъзможно.

Но беше така. Съвпадаше абсолютно точно с картината, която Матю Дракс все по-ясно виждаше пред очите си. Онази картина, която му показваше какво се е случило там, където се е приземил, и че тя се състоеше от отделни части, които — всяка поотделно взета — просто не можеха да съществуват! Но в целостта си тези части имаха смисъл, макар и Матю Дракс да не го разбираше или по-скоро — все още не искаше да го разбере.

Всичките неща и детайли, с които се беше сблъскал през изминалите седмици, оформяха картината на един нов свят. На свят, произлязъл от развалините на стария. От останките на онзи свят, от който произхождаше Мат Дракс. Който, изглежда, беше отминал, не — загинал. Унищожен от „Кристъфър-Флойд“, колос от скали и лед с диаметър осем километра, дошъл от Вселената и сблъскал се със Земята…

Да, това беше най-големият въпрос, решаващият. Въпросът, на който Матю Дракс знаеше най-малко отговора: Колко време е минало от сблъсъка с кометата?

Във всеки случай много повече, отколкото беше предполагал. Това междувременно му стана ясно. Големият взрив далеч не е станал преди няколко седмици, не и преди няколко месеца. Ами преди години. Дракс преглътна с мъка.

Дори и това предположение представяше нещата в по-слаба светлина. О, направо си беше опашата лъжа! Един от жалките опити за самозалъгване! Сякаш в ухото му седеше някакво малко човече, което не се уморяваше да му втълпява и с всяка дума този въображаем нещастник се опитваше да представя нещата като безобидни.

Но за Мат Дракс беше достатъчно само да се огледа, за да види, че няма място за разкрасяване на нещата. Трябваше само да си припомни какво се беше случило, откакто излезе от останките на катастрофиралия си самолет…

Нямо поклати глава. Не, всичко беше така. Всичко съвпадаше. И той направи едно-единствено заключение: Той, командирът Матю Дракс, пилотът от американските BBC, беше кацнал в бъдещето! Макар и все още да се намираше на добрата стара Майка Земя, нейното лице се беше променило коренно, след като „Кристъфър-Флойд“ се стовари върху нея с всичка сила, като титаничен юмрук на някакъв разгневен бог. И оттогава… беше минало много, твърде много време.