Читать «Ямайски марони» онлайн - страница 8

Африканският зъл дух бе вездесъщ и все пак невидим. Навред по стените се откриваха дири от неговата костелива ръка, а никъде той не можеше да се улови. Налагаше се да се даде назидателен пример на неговите почитатели. Всички плантатори настояваха за това и магьосникът Чакра бе избран за целта с надежда, че неговата съдба ще изплаши сърцата на последователите на това чудовищно суеверие.

Дяволската канара беше най-подходящото място за екзекуцията на коромантиеца. Ужасът, който вече всяваше върхът, съчетан с този, който щеше да възникне от страшното наказание, трябваше да упражни възпитателно въздействие върху суеверните души на робите и да разруши завинаги вярата им в Оуби и Обони. Поради тази причина отведоха магьосника на върха на Дяволската канара и го прикова като съвременен Прометей. Не поставиха стража да го пази и никой не остана на мястото на изпълнение на присъдата. Счетоха, че веригите и ужасът са достатъчни, за да се изключи вмешателство в неговия жребий. Само за няколко дни жаждата и гладът, подпомогнати от лешоядите, щяха да сложат край на злокобната церемония със същата сигурност, както въжето на палача или секирата на джелатина.

Много време мина, преди Лофтъс Воуан да се изкачи на върха, за да провери какъв е бил краят на злочестия негър, бивш негов роб. Когато най-после, подтикван от любопитство и може би от някакво друго, по-важно съображение, той, придружен от своя управител, се добра до Дяволската канара, надеждите и очакванията му се потвърдиха. Един скелет, с изкълвани от лешоядите меса висеше отпуснато, прикован към стеблото на дървото!

Една ръждясала верига, обхванала костите, задържаше скелета на място, макар че предлакътните кости се бяха откачили от лакътните стави и биха паднали, ако не ги крепеше веригата.

Лофтъс Воуан не изпита желание да стои продължително на върха. Картината бе страшна за него. Той хвърли поглед и побърза да се махне. Но далече по-ужасяващо бе онова, което видя или си въобрази, че вижда, когато се прибираше в къщи по горската пътека: той съзря духа на магьосника или самия магьосник!

Глава III

ЗНАТНИЯТ ГОСПОДИН ЛОФТЪС ВОУАН

Лофтъс Воуан минаваше обикновено за вдовец с една-единствена дъщеря. Младото момиче се казваше Кейт, така поне го наричаха приятели и познати. Понякога се случваше да се чуе и едно друго обръщение „лили Куошеба“ — „малката Куошеба“. Това название излизаше само от устата на някои от по-възрастните негри в стопанството, при това никога в присъствието на г. Воуан, който бе строго забранил то да се произнася.

Съществуваха съмнения дали изобщо девойката бе получила в кръщелната купел кое да е от двете имена; тези съмнения се дължаха отчасти на обстоятелството, че ни един от приятелите на г. Воуан не бе присъствувал на кръщението, и отчасти на общоизвестния факт, че майката на дъщерята на г. Воуан беше робиня — робинята Куошеба.