Читать «Дяволския остров» онлайн - страница 9

Глава шеста

Странният разговор

Изминах близо половината път, когато на излизане от храсталака чух човешки гласове. Говореха двама мъже и по тона им се познаваше, че е за нещо важно. Спрях и се вгледах в тъмнината. Насреща ми вървяха двама души. Скоро се изравниха с мен.

Вървяха бързо, виждаше се, че добре познават пътя. Бе толкова тъмно, че едва различавах сенките им, а те не ме и забелязаха. Канех се да им извикам, когато познах единия от гласовете. Беше гласът на грубия корабостроител Блен. Неговият събеседник беше вероятно помощникът му Стигнър.

Нямах ни най-малко желание да се срещам с тях, затова отидох встрани — и се скрих зад едно дърво. Тогава чух думите:

— Казваш, че ще има най-малко двеста денка?

— Да, реколтата е много добра.

— Толкова по-добре. Направи така, че всичко да се събере в платнохода, стари ми Блен. Всичко трябва да се откара на един път.

— Можете да бъдете спокоен. По-скоро ще направя кораба по-голям, отколкото по-малък.

— Отлично. Ако всичко успее, това ще бъде един от най-добрите ни удари… Не усещаш ли миризмата на тютюн?…

— Да.

— Някой неотдавна е пушил. Мирише на цигара. Вероятно този проклет чужденец или пък Уолтьр Уудли наскоро са минали оттук.

Около половин минута не се чуваше никакъв звук. Те бяха спрели и се ослушваха.

Сега най-малко откогато и да било исках да се срещна с Блен и неговия спътник. Последният не бе Стигнър. Бих го познал по гласа. Този глас също бях чувал някъде, но сега не можех да си спомня къде.

Стоях съвсем неподвижно, с все още запалена цигара, обърната към дланта. Надявах се да чуя нещо интересно, тъй като в това, което чух досега, имаше тайнственост. Кой можеше толкова да се интересува от строежа на платнохода и от реколтата на Уудли?

Да не би управителят? Бях разговарял един-два пъти с него, но не бих познал гласа му. Събеседниците отминаха, говорейки толкова тихо, че не можах да чуя нито думица. Скоро бяха вече надалеч от мен.

Когато се убедих, че и те не могат да чуят моите стъпки, продължих пътя си, като все още мислех за тази среща. Гласът на непознатия гърмеше в ушите ми, но не можех да кажа чий бе той. Все си мислех, че не е управителят. Когато се върнах, се убедих, че не греша. Управителят стоеше на прага. Съвсем ясно беше, че не би могъл да ме изпревари.

Уолтьр също бе в къщи и аз му казах какво съм чул.

— Вероятно някой от съседите ни се интересува от нашите работи — каза той с безгрижен смях. — Но не бих могъл да кажа кой от тях е толкова доброжелателен. А — добави, след като помисли, — струва ми се, че се сетих. Обещахме на иконома на платнохода един процент от продажната цена, ако товарът благополучно иде в Ню Орлеан. Вероятно някой приятел на Блен го е поздравявал с тази изгодна сделка.

— Може би — казах аз, но не бях убеден в това.

— Представете си — обади се Уолтьр, — ходих следобед при един съсед и кого срещнах!