Читать «Дяволския остров» онлайн - страница 11

У Хенри Уудли всичко много се различаваше от това, което видях в старата семейна къща. Вместо в комфортно, почти разкошно мебелирано жилище аз влязох в една повече от скромна къща. Приличаше на колиба, без никакви претенции за изящност, скрита под високите дървета. Заобиколена бе с магнолиеви храсти, лимони, портокалови дървета и палми, оставени да растат в диво състояние. Зад главната къща бяха разположени къщиците на негрите, които работеха в плантацията, а също и готварница и конюшня.

Макар и проста, тази къща имаше живописен изглед. Виждаше се, че тя все пак е снабдена с всички необходими за ежедневието предмети.

Тук имаше десетина ловджийски кучета. Някои от тях бяха белязани с големи резки — следи от милувката на някоя мечка или пантера. Това обещаваше вълнуващо преживяване, което, както казваха, домакинът ми много обичал — лов на хищни зверове.

Именно това развлечение накарало Уудли да се засели тук, далеч от домашните си. Заради него той се съгласил да търпи лятната жега, ужасна тук, да диша отровните миризми от блатата на Мисисипи и да се откаже от състоянието, което би получил от тютюневите или памуковите плантации. Той се задоволяваше с онази храна и фураж, които събираше от нивите и ливадите си, достатъчни да изхрани своите коне, кучета и хора.

Вече бях срещал хора, които привидно се занимават със земеделие, но прекарват три четвърти от живота си в лов и риболов. За тях земеделието е само предлог или средство да избягнат някоя друга работа, която отнема повече време. Такива типове се срещат със стотици в долината на Мисисипи и с хиляди в девствените гори на Америка.

Както външният вид, така и вътрешността на къщата показваха, че стопанинът е истински спортист. Навсякъде висяха ловджийски трофеи: кожи, зъби, хладно оръжие от всички видове и пушки различен калибър.

Малко след моето пристигане домакинът ме посвети в красотите в живота на южния трапер и скоро аз научих любопитни начини на лов и различните видове спорт, практикувани в страната.

За по-малко от месец събрах маса трофеи от всякакъв дивеч, който може да падне под куршума на един ловец в долината на Мисисипи. Имах кожи от черна мечка, червена пума, шарен рис или дива котка, черни и сиви вълци, опосуми, морски зайчета и други. В колекцията ми се появиха рогове от вирджинска сърна, кожи от алигатори и каймани.

Птиците също фигурираха в тази колекция и първо място заемаше един разкошен екземпляр индийски петел, тежък петнадесет килограма. Убих също голям американски ястреб, лебед тръбач, птица змия, червен ибис и много други редки и прекрасни птици, които се срещат по южните брегове на Мисисипи.

Но в колекцията си още нямах най-рядката и ценна птица — белоглавия орел. Няколко пъти виждах тези величествени птици да летят на недосегаема височина или пък край бреговете на реката, където ловят риба. Но както по-голямата част от членовете на семейството грабливи птици, белоглавите орли толкова се боят от близостта на човека, че трудно би могло да ги убиеш. Узнахме, че се въдят на един остров в реката, на петдесет километра под плантацията. Пролетта там видели гнездо, а о-късно и млади орлета.