Читать «Върховният егоист» онлайн - страница 11

Още от първата чаша ми стана добре. От втората — много по-добре. На третата вече си бях съвсем наред. След четвъртата взе да ми става тъжно. На седмата окончателно се вкиснах. Страхотно питие. Според мен скърбите на света се лееха в продънено шише, тъй че мой дълг бе да изпразня шишето и да купя ново. Джудит си тръгна, а без Джудит слънцето нямаше за кого да грее. Всичко свърши, драматично си рекох аз; и, Бога ми, поне ще се погрижа да стане както трябва. Залитнах към вратата, подпрях се там и огледах улицата.

— Събуди се, Уди — избъбрих с пресипнал глас. — Всичко свърши. Вече нищо не е останало… нищо, никъде. Животът е невъзможен като въшка върху стерилно кълбо. Мъжът е чудовище, а жената призрак! Аз не съм човек, а заспало съзнание и сега се събуждам! Събуждам се! — Отблъснах се от вратата и закрещях: — Събуждам се! Събуждам се!

Не знам как точно стана. Всичко почна да се изплъзва и да изчезва. Нямаше трясъци и експлозии; просто светът се замъгли и ме остави сред нещо дълбоко, гъсто и изпълнено със самота. Побиха ме студени тръпки от последното, което видях преди… да си отида. Беше Джудит. Тичаше по улицата насреща ми с протегнати ръце, а по усмихнатото й лице се стичаха сълзи. Значи все пак се завръщаше, ала вече нищо не можех да сторя. Сънят ми бе свършил!

Аз и странната гъста среда се разраснахме до пределите на съня ми, на цялата вселена и откъдето минехме, към нашата пустота се присъединяваха огромни слънца и мъглявини. Отново се носех из мястото, където няма време — мястото, където бях, преди да ми се присъни вселената. Замислих се колко птици, камъни и битки, колко прекрасни и трогателно нежни неща са били само творения на горделивото ми въображение.

И едва сега дръзвам да си задам върховния въпрос — въпроса за онази последна, дълбока, необятна идея…

… защото ако всичко в тази вселена е било само част от един сън, ако не може да съществува щом се усъмня в него, то може би и самият аз съм създаден от собственото си въображе

Информация за текста

Theodore Sturgeon

The Ultimate Egoist, 1941

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1647]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46