Читать «Кожна болест» онлайн - страница 4

— Можем да забогатеем, ако я показваме по панаирите — каза Майра.

— Никой няма да повярва. Дали пък да не се хванем на работа в някой цирк?

Тя сбръчка носле и въпросът отпадна. Моите съболезнования на цирковете.

— Какво ще правим сега, Дейвид?

Питаше ме тъй, сякаш вярва, че знам и затова се осланя на мен. Прекалено много жени го владеят този трик.

— Ами, може…

Точно в този момент някой заблъска по вратата.

Само едно същество е толкова тъпо, че да блъска по вратата, когато има звънец, и то се нарича полицай. Казах на Майра да изчака в лабораторията и тя незабавно тръгна подир мен.

— Вие ли сте Дейвид Уърт? — запита човекът. Беше цивилен, но по лицето му пишеше какво работи.

— Влезте — казах аз.

Той влезе, седна без да го каня и хвърли мечтателен поглед към шишето с уиски.

— Името ми е Брет. Х. Брет.

— Х като Хахо ли? — любезно запита Майра.

— Не Ха-Хо, ами Хорас. Да не ви мязам на китаец? Глейте сега, господин Уърт, началството проверява онез ваши украшения. Мязат на човешка кожа. Вие сте таксо… нещо си там, нали така?

— Да. И какво?

— Отде го вземате материала? Според анализа е човешка кожа. К’во ще ми речете?

Двамата с Майра се спогледахме.

— Така е — потвърдих аз.

Очевидно Брет не бе очаквал подобен отговор.

— Ха! — победоносно възкликна той. — Отде я вземате?

— Отглеждам си я.

Майра доволно заподскача насам-натам из стаята. Брет вдигна шапката си от пода и се вкопчи в нея, сякаш на нищо друго нямаше вяра в този свят. Взе да ми дожалява.

— Какви изследвания са направили, Брет? Микроскопски? Проби с киселини и основи?

— Аха.

— Кажете ми, с какво разполагате? Ръце?

— И чифт крака. Подпорки за книги.

— Винаги си имал красиви крака, скъпи — похвали ме Майра.

— Ето какво ще направим, Брет — казах аз. Взех лист хартия и капнах на едно парцалче малко мастило. Внимателно плъзнах пръсти по него и един след друг ги притиснах върху хартията. — Отнесете това на вашите подозрителни изследователи. Кажете им да сравнят отпечатъците с тези от украшенията. Напишете рапорт и го предайте с препоръка цялата работа да се забрави; ако не го сторите, с най-голямо удоволствие ще съдя за обида градската управа, вас и всеки, който ми се изпречи на пътя. Не бих сметнал за неучтиво, господин Брет, ако си тръгнете незабавно и без да се сбогувате.

Прекосих стаята и отворих вратата.

Очите му бяха леко изцъклени. Той стана и боязливо заобиколи Майра, която подскачаше и пляскаше с ръце. Преди да затворя вратата зад него, той внезапно се завъртя и я подпря с крак.

— Слушайте. Нямам представа какво става тук. Не се опитвайте да изчезнете, нито вие, нито тая госпожица. Турнал съм мястото под наблюдение, тъй да знаете. Тепърва ще има да си патите.

— Ти си голяма работа — рече Майра иззад мен.

Преди да я спра, тя смъкна носа си и го метна право в лицето на полицая. Той хукна толкова бързо, че шапката му остана да виси във въздуха; след секунди чухме как с трясък се опитва да преодолее четвърто стълбище, когато имаше само три.