Читать «Кожна болест» онлайн - страница 3

— Ч-четири месеца. — Тя подсмръкна и избърса розовото си носле в ревера ми, защото бях забравил да си взема кърпичка. — Престанах да се боя, след като… след като открих, че не боли и че мога да изчисля кога се бели дадена част от кожата. Аз… мислех си, че след време ще мине. И тогава видях ръката ти на една витрина в Албукърки. Беше тока за колан — ръка, стиснала пръчка. Ръката прикрепена към единия край на колана, пръчката към другия. Купих я и разбрах, че е твоя, защото беше натъпкана с ароматния пълнеж, дето винаги го използваш за брошките от препарирани колибри и разни други неща… пък и само ти би могъл да измислиш толкова интересен колан, пък и на кой друг би му хрумнало да използва собствената си кожа само защото… защото ти е под ръка… тогава се намразих и те обикнах… — Тя се измъкна от прегръдката и ме погледна право в очите с изумление и радост. — Обичам те и сега, Дейвид, сега, както никого не съм обичала и изобщо не ме интересува — тя сграбчи другото ми ухо и кожата сухо изшумоля в ръката й — че се разпадаш на парчета.

Вече разбирах всичко. Безумното желание на Майра да се изкачи на едно от онези високи плата в пустинята, където флората и фауната са се развивали самостоятелно хиляди и милиони години; представях си как е открила змията и я е хванала заради мен, защото аз бях нещо средно между таксидермист и бижутер. Храбра и лудешка постъпка; змията я ухапала, а тя не казала никому, защото „не боляло“; и когато разбрала, че съм изпаднал в същата беда, дотичала в Ню Йорк, за ми каже, че вината е нейна!

— Щом така мислиш, Майра — тихо казах аз, — престани да обръщаш внимание на това… че се белим… като змии в тревата…

Целунах я.

Изумително е това смъкване на кожата. Точно веднъж на всеки двайсет и четири часа епидермисът ставаше жилав, отделяше се и падаше. Отначало лепнеше към всичко. Кожата от краката ми оставаше в чехлите, запазвайки точната форма на крайника, върху който е израсла. Щом я смачках два-три пъти, покриваше се с безброй бръчици и ставаше мека и гъвкава. Ноктите също падаха, но само в най-горния слой. Обработена с танинова киселина, а след това с масло, кожата придобиваше мекота и здравина. Добре хващаше лаково покритие, а смес от кафява маслена боя и бронзов прах й придаваше вида на старо злато. Чудех се болест ли е или благословия.

Онази змия… беше дълга около метър, тънка в средата и разширена към главата и опашката. Имаше мътнооранжев цвят, по-тъмен отдолу. Лъхаше силно на мед и мравчена киселина, ако можете да си представите такъв мирис. Имаше само два зъба, по един отгоре и отдолу. Езикът й бе раздвоен, само че в основата; имаше епиглотис, седем двойки закърнели крайници и никакви люспи. Наричам я змия само защото не приличаше на друго. Според мен така е най-добре. Майра, например, си е чист ангел, но хората все пак я наричат жена. Разбирате ли? В оная змия имаше смес от едно-друго, но съм готов да се закълна, че не беше от нашия свят. Хванати ръка за ръка, двамата с Майра гледахме това животно и се чудехме какво да правим.