Читать «Котаракът Хеликс» онлайн - страница 10

Това ме накара да се замисля. Защо при тия огромни умствени способности не се научи да не ми пуши последната цигара? Или, както стана веднъж, да не изяжда и моята, и своята вечеря, докато говоря по телефона. При това го бях предупредил; той и сам не можа да обясни как е станало. Просто рече: „Ами нали беше на масата…“.

Попитах Уоли и мисля, че той откри верния отговор.

— Смятам — каза той, — че е защото Хеликс и бъкел не разбира от щедрост. От милосърдие. Или което и да било подобно качество. Той е напълно безсъвестен.

— Искаш да кажеш, че не изпитва чувства към мен? Дето съм го отгледал, хранил, възпитал…

Уоли се развесели.

— Да бе, да. Харесва те — ти си кротка душа. Освен това, както сам каза, в теб е ключът от долапа. Не забравяй, Тронти, че Хеликс е котарак и такъв ще си остане, докато не поема властта. Не ще получиш безрезервно покорство от нито един котарак, та бил той и образован, ако сам не благоволи да ти го предложи. Иначе ще върши каквото му скимне. Засега целият процес го интересува… и му доставя удоволствие, както ти казах. Но нищо повече.

— Не можем ли да му предадем някои от тия качества?

— Не. Това ме тревожи донякъде. Разбираш ли, Хеликс си има хитри и коварни начини да постигне своето. Не съм съвсем сигурен какво смята той — или по-скоро душата му — по въпроса за смяната. Може да крои тайни планове. Сторих каквото ми е по силите. Всички нови негови качества съществуваха по начало, макар и в зачатъчен или закърнял вид. Е, ако беше женска, можехме например да развием милосърдие. Но в тоя дребен тигър няма и капка съчувствие! Просто нямам с какво да работя. — Той помълча. — Пит, нека ти призная, че малко ме е страх. Много работа свършихме, но не знам дали е достатъчно. Скоро ще е готов за последната фаза — моето навлизане в психиката му. Както ти казах, ако душата му има нещо против, може да запокити моята извън слънчевата система. И с мен е свършено. А има и още нещо. Не мога да бъда сигурен, че не знае защо вършим всичко това. Ако знае… Пит, неприятно ми е да питам, но устоя ли на думата си? Да не си казал нещо на Хеликс?

— Аз ли? — възкликнах. — Ах, ти… неблагодарник такъв! Че как бих могъл? Ти чуваш всяка дума между мен и котарака. Никога не заспиваш. Не излизаш навън. Ах, ти мръсен…

— Добре, добре — примирително каза той. — Само питах. По-кротко. Извинявай. Но… ех, ако можех да съм сигурен. Има нещо в ума му, до което няма как да се добера… Е, карай да върви. Дано да е за добро. Имам много за губене, но пък ако спечеля… И, за Бога, недей да крещиш. Забравил си лепенката.

— О… извинявай. Дано да не съм издал нещо — тихо казах аз. — Обаче мери си думите, Грегъри. Не ме ядосвай. Още една такава издънка и те хвърлям в океана заедно с шишето, та до края на дните си да възпитаваш малките рибки. Deve essere cosi.