Читать «Финансистът» онлайн - страница 7

Мистър Каупъруд говореше и за друг един човек — някой си Франсис Дж. Грънд, известен вашингтонски журналист и лобист, притежател на дарбата да разкрива всевъзможни тайни, свързани преди всичко с финансовото законодателство. Нито президентът, нито правителството, нито пък Сенатът и Камарата на представителите не успявали да опазят дори една своя тайна от него. Преди години чрез две-три посреднически кантори Грънд закупил големи дялове полици и облигации от тексаските банки. Докато водела борба за независимост с Мексико, Тексаската република пуснала в обръщение огромно количество кредитни пари на обща сума десет-петнадесет милиона долара. По-късно, във връзка с плана Тексас да бъде присъединен към САЩ, в Конгреса бил приет законопроект за асигниране на кредит от пет милиона долара, за да бъде погасен старият дълг. Грънд научил тази работа, научил също, че една част от заема поради специалните условия, при които бил отпуснат, ще бъде изплатена напълно, а останалата — с известен отбив и че имало решение на една от сесиите да се симулира отхвърляне на законопроекта, за да бъдат разколебани външните хора, които, узнали за тази възможност, биха се опитали да спечелят, като закупят стари облигации. Грънд уведомил за това Трета национална банка, а сведението естествено стигнало до касиера Каупъруд. Той разказа всичко на жена си, така че и синът му Франк го чу и големите му ясни очи заблестяха. Чудеше се защо баща му не използва възможността да закупи за себе си някоя и друга тексаска облигация. Грънд, както каза баща му, и навярно още трима-четирима били спечелили по сто хиляди всеки. Сигурно смята, че тази работа не е съвсем законна, а всъщност какво незаконно има в нея? Защо да не се облагодетелства от едно тайно сведение? Франк си каза, че баща му е прекалено честен, прекалено предпазлив и че когато самият той порасне и стане борсов посредник, финансист или банкер, никога не би се двоумил за подобни неща.

Тъкмо по това време у Каупърудови дойде на гости един роднина, който не беше идвал дотогава — братът на мисис Каупъруд. Наричаше се Сенека Дейвис. Едър, пълен мъжага, висок метър и осемдесет и пет, червендалест, синеок, с кръгла, силно оплешивяла глава, обградена с остатъци от златисточервеникава коса. Обличаше се много елегантно и по последна мода — с жилетка на цветя, дълъг светъл редингот и цилиндър (задължителен атрибут за всеки преуспяващ мъж). Франк се влюби в него от пръв поглед. Мистър Дейвис беше плантатор, собственик на голямо ранчо в Куба, и разказваше на момчето за живота на острова, за бунтовете, за засадите, за ръкопашните боеве с мачете между хората от плантацията и за ред подобни неща. Той носеше със себе си цяла сбирка от интересни индиански вещи и много пари, доведе и неколцина роби — единият от които — висок и слаб негър на име Мануел, го следваше неотлъчно, изпълнявайки ролята на негов личен слуга. Мистър Дейвис изнасяше от плантацията си необработена захар, която се разтоварваше в южните пристанища на Филаделфия. Вуйчото плени Франк със своя весел нрав, с непринудеността си, която изглеждаше дори малко грубовата и безцеремонна сред членовете на това спокойно и сдържано семейство.