Читать «Финансистът» онлайн - страница 3

Една сутрин той застана пред стъкления съд и почти притисна нос към стъклото. От сепията беше останал вече само малък къс, а торбичката й със защитна течност бе празна. Омарът се бе закротил в единия ъгъл на съда, явно готов за нападение.

Този път момчето стоя по-дълго от всякога, наблюдавайки захласнато ожесточената схватка. Може би още сега, а може би след час или след ден сепията щеше да бъде мъртва; омарът ще я убие и ще я изяде. Франк погледна отново към бакъренозелената машина на унищожението в ъгъла на съда и се запита кога ли точно ще се случи това. Може би довечера. Да, довечера пак трябва да отскочи дотук.

Когато вечерта намина — какво да види, — очакваното бе станало. Около съда се бяха струпали хора. Омарът лежеше в ъгъла, а пред него разкъсаната на две и почти изядена вече сепия.

— Спипа я най-сетне! — каза един от зяпачите. — Когато застанах тука преди час, омарът изведнъж се хвърли и я сграбчи. Тя обаче беше изнемощяла. Беше загубила пъргавината си. Опита се да му се изплъзне заднешком, но омарът тъкмо това и чакаше. Той отдавна бе предвидил всяко нейно движение. Днес най-сетне я спипа.

Франк гледаше втренчено. Колко жалко, че бе пропуснал края. Като видя убитата сепия, за миг изпита жал към нея. После премести поглед към победителя.

„Струва ми се, че точно така трябваше да стане — си каза той. — Сепията не беше достатъчно пъргава.“ И продължи да разсъждава. „Сепията не можеше да убие омара — нямаше оръжие. Омарът можеше да убие сепията — той бе здравата въоръжен. Сепията нямаше с какво да се храни; на омара бяха предоставили плячка — сепията. Не беше ли естествено краят да бъде такъв? Би ли могъл да бъде друг? Не, сепията не можеше да се пребори“ — заключи той, припкайки към дома.