Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 8

Лека-полека Стьопа започна да забелязва някои неприятни неща, свързани с това число. Това, че цифрите в него бяха в обратен ред, го караше някак си да противоречи на световната хармония — или във всеки случай на онази част на световната хармония, която помагаше на Стьопа. За това си имаше историческо доказателство — през хиляда деветстотин четирийсет и трета се беше състояла една от решаващите битки във великата война, при Курската дъга, и в числото „43“ и до днес отекваше плашещото ехо на тази дата. В тази битка бяха унищожени безброй „трийсет и четворки“. Числото „43“ без съмнение символизираше гибелта на всичко, което носеше на Стьопа късмет и светлина.

Стьопа започна да си отбелязва при какви обстоятелства „43“ се появява в живота му. Винаги имаше по нещо неприятно. Щом видеше това число, Стьопа предварително се настройваше за неуспех, а на четвърти март още от сутринта си знаеше, че този ден го очакват само лоши неща.

Можеше ли обаче той подсъзнателно сам да си навлича тези неприятности? Да, мислеше за тази възможност. Всичко можеше да се обясни с елементарно самовнушение. Само че това обяснение на практика не обясняваше нищо. Човешкото съществуване, казваше един негов познат, не е нищо друго освен сеанс на самохипноза с насилствено изваждане от транса. Думата „самовнушение“ звучеше научно, но Стьопа не изучаваше живота си, а го живееше. И както и да го наричаха другите, радостта, която изпълваше душата му, когато съдбата му пращаше тройка и четворка в необходимия ред, за него си беше съвсем реална. За нея обаче се налагаше да плаща със също толкова реална мъка, която свиваше сърцето му, когато редът на цифрите се оказваше обратният.

Най-силно го плашеше дори не това, че в живота му неканено се появяваше числото „43“, около което се съсредоточаваше злото. Той знаеше, че светлината и сянката са неразделни. Проблемът беше в друго. Понякога му беше трудно да разбере с какво си има работа — с четиридесет и три или с тридесет и четири. Като гледаше снимката на „Титаник“ например, той веднага забелязваше четирите комина и трите промеждутъка между тях. Това си беше „43“ и не бяха нужни никакви доказателства. А и да бяха нужни, съдбата на кораба сама по себе си беше доказателство.

От друга страна, вилицата, с която всяка сутрин си хапваше бекон с яйца, също имаше четири зъба и три промеждутъка между тях. Но той открай време виждаше в тази комбинация числото „34“, което зареждаше с позитивна енергия всяка хапка. В такива случаи беше безполезно да се търси рационално обяснение.

Логиката и здравият разум впрочем все пак имаха място в живота. Но влизаха в действие не тогава, когато трябваше да се вземе решение, а когато то вече беше взето. И бяха необходими единствено да дадат на решението убедителна обосновка.

Ръката със свит палец означаваше „43“, когато я гледаше от вътрешната страна. А от външната означаваше „34“. Стьопа го виждаше без никаква логика. Но не знаеше защо е така. И тогава на помощ идваше разумът. Той му казваше например следното: нокътят прилича по нещо на стъкло на мотоциклетна каска или на забрало на космически шлем. Затова, когато дава добър знак, дланта един вид се обръща към него. А когато я обърнеш и се види сгънатият, все едно победен палец, това е лоша поличба — „43“. Но Стьопа не се съмняваше, че ако подсъзнанието подредеше числата на обратно, логиката и здравият разум пак щяха да измислят нещо. Затова се отнасяше към тях с добродушна ирония, като към информационните проститутки от телевизора, и не ги приемаше сериозно. И може би точно по тази причина постигна успех в бизнеса, където рационалността решава всичко единствено според дилетантите.