Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 7

Постепенно Стьопа престана да се мисли за ненормален. За това много му помогна един фрагмент от романа на Толстой „Възкресение“ — той го прочете през лятото, на вилата, когато нямаше нищо интересно за четене. Един от героите правеше нещо, което се стори на Стьопа толкова важно, че той преписа в тетрадката си по гражданска отбрана:

„Сега, когато влизаше, беше съсредоточен, защото му беше станало навик да гадае с всички възможни средства и да търси отговори на въпросите, които си задаваше. Сега си каза, че ако крачките от вратата на кабинета до креслото се делят на три без остатък, то новият режим ще го излекува от катара, а ако не се делят — няма. Крачките бяха двадесет и шест, но той направи още една мъничка и стигна до креслото точно на двадесет и седмата.“

Стьопа разбираше, че едва ли някой юрист е седнал да разправя на метежния граф за навиците си на чашка шартрьоз. Най-вероятно Толстой беше приписал на героя някоя от собствените си тайни черти. А след като самият Толстой бе имал подобни грехове, нямаше защо да се тревожи за разума си.

Когато съмненията отпаднаха, животът на Стьопа стана по-лесен. Числото „34“ му диктуваше всичките му важни постъпки с желязна логика. Но това не означаваше, че Стьопа от сутрин до вечер се занимаваше единствено с това да се чуди как да натъпче тези цифри в реалността. Елементарните ежедневни неща можеха да са в неутралната зона — там, където повечето хора водят всичките си животи. Но ако решението, което му предстоеше да вземе, можеше да има сериозни последици, Стьопа се обръщаше към невидимия си съюзник.

На практика във всяко събитие или процес можеше да се намери област, огрявана от лъчите на заветното число. Можеше да седнеш например на място трийсет и четири във влака, да направиш тридесет и четири лицеви опори сутрин или да си изпиеш чая на трийсет и четири глътки. Най-лесното беше да си брои наум до тридесет и четири. Тъкмо по тази причина, между другото, смятаха Стьопа за човек с желязно самообладание, човек, който никога не кипва и не се забърква в неприятности — дори когато не издържаха най-непробиваемите, онези, които спазваха правилото „брой до десет“, преди да отговорят на ругатнята с ругатня или да фраснат събеседника си в муцуната. Самообладанието на Стьопа си имаше математическо обяснение: 34>10.

Не всичко в живота обаче течеше гладко. Постепенно на хоризонта се появи облак, който с всеки ден закриваше все по-голяма част от безоблачните някога простори. И този облак дойде от същото измерение, откъдето преди него се беше появило числото „34“.

Проблемът беше, че от същите цифри — тройката и четворката — можеше да се състави още едно число, „43“. Но ако „34“ беше всичко хубаво в живота на Стьопа, „43“ беше неговият антипод, своего рода портрет на Дориан Грей. На Стьопа това сравнение му се струваше много подходящо, защото между Дориан Грей и „43“ имаше връзка, макар и малко отдалечена — „Е)“ беше четвъртата буква в латиницата, а съгласните в името „Дориан“ бяха три. Стьопа съзнателно беше избрал „34“ за свой ангел пазител. Но „43“ се намъкна в живота му, без да пита и без изобщо да се интересува иска ли го, или не.