Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 34

Той бавно тръгна по коридора. След няколко крачки разбра в коя от всичките се е скрила. Помогна му не отворената врата — имаше и други отворени врати. Просто разбра, и точка, все едно беше уловил сигнал, който тя му беше пратила с антените си. Той влезе и затвори вратата.

Мюс седеше до прозореца, осветена от бледата улична лампа, и беззвучно плачеше. Той седна до нея. Тя изобщо не реагира.

— Недей така — тихо каза той. — Защо плачеш?

— Мислех си, че тази тема ти е интересна — подсмръкна Мюс. — Много се старах. Вчера цял ден репетирах. И изобщо не заради тях. Нали ти все ме питаше за работата ми… Ако знаех, изобщо нямаше да те доведа тук.

Той неловко я прегърна през раменете. Мюс трепна, все едно я беше ударил ток, но не се отдръпна. И двамата разбраха какво ще стане ей сега.

— Ти изобщо не слушаше — каза тя жално. — А аз съм събрала толкова много нов материал… Още един парадигматичен виц за рояла, който имал формата на кобур… Недей… И за кроскултурния му анализ…Недей, казах ти… No always means no, you Russian swine!… Пусни ме… Пусни ме, ти казах… Ах, Пикачу…

66

Мюс беше съвсем различна от лъскавите курвета. За нея Стьопа не беше клиент, когото трябваше да обслужи професионално и да почне да стене протяжно след третата фрикция. Напротив, имаше толкова изисквания, че отначало това го шокира, а после го изпълни с отдавна забравен ентусиазъм. Това, че се отнасят към него като към източник на наслада, а не на пари, поласка мъжкото му самолюбие до такава степен, че той доста неохотно реши да подложи Мюс на обичайния тест — страх го беше от неблагоприятен резултат. Така че дори специално облекчи условията.

Заведе я на Бали. Беше вече след взрива, хотелите бяха празни и вместо обичайните шест апартамента в списъка имаше цели трийсет и четири. Щом обаче чу, че трябва да си избере; Мюс даже изобщо не погледна листа, а попита:

— Is number sixty six vacant?

Стьопа наостри уши. Не беше толкова прост, разбира се, та да попита Мюс за ролята на числото „66“ в живота й. Ако някой например попиташе него за числата „34“ и „43“, той щеше да вдигне рамене в недоумение и дори да се почука по челото с пръст. Ясно му беше, че и Мюс няма да почне да споделя тайното счетоводство на душата си. Но Стьопа запомни числото, като дори малко завидя на този мъдър избор. Мюс може би изобщо нямаше ахилесова пета — като неговото „43“. Но това щеше да означава невъзможното — светлина без сянка, добро без зло, радост без тъга. Стьопа обаче разбираше, че подобна ситуация по своему може да е сложна.

Първата му работа беше да си изясни всичко възможно за числото „66“. Побърника в интернет и научи, че Библията има 66 книги, че на света има 66 вида зъбати китове, че най-големият метеорит на Земята, намерен в Намибия, тежи 66 тона и че 66 процента от австралийските аборигени са градски жители. Тази информация разширяваше кръгозора му, но нямаше кой знае каква практическа ценност.