Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 24
Виктор Олегович Пелевин
И Лебедкин пусна на масата една картичка, после каза дружелюбно:
— Разбрахме се, нали? Стьопа кимна.
Лебедкин взе папката, от която преди малко бяха измъкнали спътниковата снимка, и извади друг лист.
— Подписвай тогава. — И го сложи пред Стьопа. — Да мога да се отнеса до арбитража, ако стане нещо, хе-хе-хе-хе…
Стьопа погледна какво му дават. На масата имаше бланка с кратък печатен текст:
Стьопа понечи да попита как така Лебедкин има лист с вече напечатаното му име, след като не го е канил на тази среща, но не попита. Отчасти защото не искаше пак да чуе странния смях на капитана. А отчасти защото подобна постъпка щеше да е в разрез с духа на меморандума за намерения и щеше да покаже, че все още не е разбрал всичко. А всичко му беше ясно. Той въздъхна, погледна към бара и лакираната лодка на него (кой знае защо, му заприлича на чеченска погребална ладия) и извади от джоба си автоматична писалка „Mont-blanc“.
34
Касапницата в „Якитория“ изпълни душата на Стьопа с ужас и омерзение, каквито изпитва-всеки нормален човек от близостта на насилствена смърт. Въпреки това той изплува от кървавия купел пълен със сили и оптимизъм. Причината беше проста: смяната на чеченците с Лебедкин стана на трети април, тоест на трето число на четвъртия месец. Числото „34“ просто не би могло да се прояви по-ясно, освен ако не се въплътеше в месия с три крака и четири ръце. Затова, когато парадигматичната промяна най-после дойде, тя породи у Стьопа същия възторг, с който навремето поетът Маяковски пише, че няма съмнение — това е неговата революция!
Новото дойде при Стьопа с голямо закъснение. Постоянната му близост с Иса и Муса му беше пречила да повярва в реалността на настъпващите в страната промени. Сега, когато бе освободен от дразнещото им присъствие, хоризонтът му се струваше безоблачно чист. Но съмнението все пак се спотайваше на дъното на душата му: Стьопа знаеше, че когато пишат датата, в чужбина първо слагат месеца, а чак после деня, и тогава излизаше, че животът според новите правила му вещае едно най-истинско „43“. С тази мисъл обаче не можеше да се живее и Стьопа не искаше дори да почва да я обмисля.
Вятърът на смъртта, който го беше облъхнал, временно го направи смел — той разбра, че не се е страхувал от това, от което е трябвало да се страхува, и както често става, до следващия му силен уплах не го беше страх изобщо от нищо. Точно с това можем да обясним безразсъдния поздрав, който прати на новата епоха. Мюс имаше един познат рекламаджия — наричаше го „циничния специалист“ и много го хвалеше в професионален смисъл. Стьопа купи един рекламен щит на Рубльовското шосе, точно там, където се отбиваше пътят към вилата му, и накара да сложат на него емблемата на ФСБ — щит и меч, плюс измисления от специалиста текст: „ЩИТ HAPPENS!“
След няколко дни му се обади Лебедкин и каза:
— Виж какво, минавах значи по Рубльовското, дето ти е виличката де… Картинката си я бива. Обаче текстът…
