Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 185
Виктор Олегович Пелевин
Истината изначално не съществува — това е установеният от небесата закон. Друг небесен закон е, че истината не може да се изрази дори тогава, когато се появява. Но главният небесен закон е, че никакви закони не действат, когато се изявява волята на върховния властелин, защото законите не са нищо друго освен спомен за това какви са били по-раншните му повели. Означават ли тогава нещо, когато се явява той? Кой е този върховен властелин, ще попитате. И аз веднага ще изритам чайната дъска. И вие ще се усмихнете.
Ето защо Небесата позволяват нарушаването на собствените им закони. Ние се провираме през гората на невъзможностите незнайно как и тогава истината, която не съществува и която, дори да се появи, все пак не може да бъде изразена, внезапно изниква пред нас и сияе ярко като скъпоценен яспис в черната пръст. И когато това става, се появяват думи, чиято тайна е неведома. Възможно е да има безкрайно много такива думи. Възможно е и нищо да не трябва да се съчинява и всичко, което трябва да влезе в тази повест, вече да е написано, но тези откъси да са разхвърляни из книгите от всички епохи; може би най-мъдрият сред учените да е бил способен само да направи орнамент от силогизми, а най-важната глава да е написана от невеж варварин. Сърцето ми знае, че повествованието, за което говоря, съществува. Но може да го прочете само онзи тайнствен вятър, който прелиства страниците на всички съществуващи книги. Между нас казано обаче, нима на този свят има нещо освен него?
Информация за текста
Виктор Пелевин
Диалектика переходного периода (из ниоткуда в никуда), 2003
Сканиране, разпознаване и последна редакция —
Публикация:
Издателска къща „Калиопа“, 2005 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3536]
