Читать «Лазурната мас» онлайн - страница 11

Магистърът тръгна между тях по един криволичещ проход, едва осветен тук-там от голи крушки, и след дълго обикаляне се озова в нещо като мъничка стая. В нея имаше походно легло с прокъсани одеяла и кирлива възглавница, мръсно шкафче, котлонче с тъмнозелен чайник на него и маса, застлана със стара мушама на цветенца. На един метален стол до масата седеше дребен човек с дълга бяла брада и с очила със счупена дръжка и пиеше силен чай от едно алуминиево канче. На парче кафява амбалажна хартия на масата бяха сложени четири бучки захар, парче телешки салам и начената франзела.

— Здравей, Савелий — каза магистърът.

— Добре дошъл — кимна Савелий и шумно сръбна от канчето.

Магистърът стоеше с куфарчето в ръка и го гледаше.

— Е, донесе ли я? — попита Савелий.

— Да.

— Колко?

— Единайсет хиляди двеста петдесет и осем платинови грама.

— Ти да беше преброил и милиграмите — подсмихна се Савелий. — Колко са парчетата?

— Дванайсет.

— Нормално. — Савелий допи чая и загъна хляба, салама и захарта в хартията. — Щото твойте юнаци казаха — седем. Седем! Смешна работа!…

Той прибра храната в чекмеджето на масата, избърса запотените стъкла на очилата си и погледна магистъра.

— Сядай, драги. Какво стърчиш като…

Магистърът се огледа къде да седне. Савелий му показа походното легло. Магистърът седна и то изскърца под него. Той сложи куфарчето на коленете си и въздъхна тежко.

— Защо мучиш като стелна крава, драги? Да не се е случило нещо?

— Не, всичко е наред.

— Сериозно? При вас — и всичко да е наред? При толкова паяци в едно шише не може всичко да е наред.

— Савелий, искам да се посъветвам с теб.

— На твоите услуги.

— Разбираш ли… — Магистърът въздъхна. — Не знам откъде да почна. Всичко е така усукано…

— Почни от началото.

— Ти виждал ли си карамелизираната ръка на Сол? На осмо равнище.

— Не само съм я виждал, драги. Поне двеста и петдесет пъти съм я близал, когато бях приемчик. Всяка сутрин след общата молитва. Помолим се на Топлата Земя, после я оближем — и на работа. Хубаво време беше.

— Разбираш ли, през последните осем дни с мен става нещо странно. Ето ръцете ми — виж. — Магистърът показа широките си бели длани с меки пръсти. — И значи всеки път, като ги гледам, ето тук, в китките, виждам детски ръчички. Но златни. Искам да кажа, че във всяка от китките си виждам малка златна детска ръчичка.

— Златна? — попита Савелий.

— То е като живо злато. Не е метал. Подвижни са като нормални детски ръчички, но са златни, с един такъв червеникав оттенък. И тези ръчички си имат свой език. Не е като езика на глухонемите с комбинации от пръсти, а се основава на въртенето на ръчичките. Въртят се около китките си — наляво и надясно, надясно и наляво. Пълни обороти, непълни, половинки, четвъртинки — това им е езикът. Не е сложен. Веднага го проумях.

— Веднага?

— Да, да. Два оборота по часовниковата стрелка е буквата А, два срещу часовниковата стрелка — Е, половин оборот по часовника — О, половин обратно — М, и така нататък. Прост, съвсем прост език.