Читать «Контролът» онлайн - страница 8

А тогава в празната кънтяща стая реши да провери как е запомнила Бойния устав БУ-36. Книжлето е съвсем тъничко. 215 страници. 385 параграфа. Освен параграфите Настя беше запомнила и неща, които май нямат нищо общо с устава: „Текстът е отпечатан на хартия от Камския хартиен комбинат, отпечатано в 1-ва печатница на Държавното военно издателство на НКО на СССР, Москва, ул. «Скворцов-Степанов» N3.“

Хората, които четат бързо, за да запомнят наизуст книга от 200–300 страници, трябва да я прочетат два пъти. На някои им се налага да прочетат книгата три пъти. А Настя запомняше всичко прочетено от първия път. Така че времето, изразходвано за бавно четене, не е пропиляно. Настя може да разкаже целия БУ-36 от игла до конец. Не със свои думи, а тъкмо с онези, с които е написан уставът. Може да цитира отделни параграфи разбъркано. Само й кажете номера. Параграф 128-и: „Изкуството да се съставя заповед изисква умение да се изрази релефно и категорично идеята на боя…“ В устава има и съвсем кратички параграфи като 280-и. Три реда. А има и дълги параграфи като 308-и и 309-и. Почти по цяла страница. Но на нея й е все едно как ще ги цитира. Може по параграфи, може и по страници. Страницата често започва с край на дума. Може и по редове да я изпитват. В книгата има общо 6544 реда. Да речем, петият ред на 139-а страница гласи: „мерене от 800 м. Ако тя не отговаря на тези условия“, шестият ред: „батареята по тревога се изкарва за“.

Изпитваше се. Сама си изказа похвала: „Браво ма, Настенка!“

Ама за какво й е всичко това сега?

Книги, книги. Къде да дене книгите?

И Настя реши да изостави книгите в апартамента. Онези, които обичаше и четеше, все едно ги помни. А онези, които не обичаше и не четеше, за какво са й?

Напусна апартамента. Напусна училището. Сега живее в шкафа. Без книгите. Майстор Никанор забелязва, че вечерно време Настя се крие в съблекалнята. Това е нередно. Току-виж излезе вражеска диверсантка? Току-виж, като остане сама, вземе да поврежда машините? Ама добър е майстор Никанор. Не я изпъжда на пътя. Знае, че Настя нийде си няма дом освен в желязното шкафче…

6

Толкова ли не може да се намери в Москва място, по-подходящо от шкафчето в съблекалнята на леярския цех на завод „Сърп и чук“?

Може да се намери такова място. Но след като остана сама-саменичка в тоя свят, Настя реши да започне живота си отначало. И да го започне от най-важното. У нас кое е най-важното? Най-важното е пролетарският произход. Откъде да го вземе тоя пролетарски произход? Всички в рода й до дванайсето коляно са служили във войската, стрелци и топчии, улани и хусари, драгуни и дори един кавалергард е имало. Оттам иде и фамилното й име: Стрелецкая. В рода й има хора, които са стояли около трона, които са вардили трона, без да си жалят живота, които не веднъж ухилени са раздрусвали тоя трон като круша. В рода й има такива, на които царете не се гнусели собственоръчно да отсекат главите. В рода й има такива, които са били повеждани към Сибир пеш с тежки окови заради белите си. В рода и има такива, които от Сибир идвали по цървули в белокаменните столици и хващали със селяшка ръка династията за белите цици като жена. В рода й имало такива, които за една нощ пропивали половин царство, а другата половина подарявали на някой приятел. За спомен. В рода й имало такива, които отивали накрай света да измолват прошка за големите си грехове. В рода й има такива, които се завърнали от голямата война с офицерски „Св. Георгий“ на шията. В рода й имало и такива, които тупвали калпак в земята и тръгвали да служат на червените, проливали си кръвта за тях, стигали до високи чинове и изчезнали в Соловки, където непокорните им прародители измолвали прошка за греховете си.