Читать «Контролът» онлайн - страница 31

Разказа сума неща. За самолетите, за мотоциклетите, за полярните мечки: сега от цеха изнасяха онези, които се кикотеха до хълцане, до гърчове. А най-много разказа за парашутите.

Приключи. Беше капнал. Засмя се. Избърса си челото с атлазена носна кърпичка.

— Имате ли въпроси?

Над тълпата се вдигнаха ръце като копията над Чингизхановата орда.

Холованов посочи един дядо, който работеше в този цех вероятно от времето на Александър Втори, да чуем вашия въпрос, другарю дядо.

Дядото се окашля солидно, забърса си мустаците:

— Я ми кажи, синко, парашутистите, като падат от небето, не им ли се размътват главите?

— Не! — отсече Холованов. — Не, дядо, главите на съветските парашутисти никога не се размътват! — Заради този отговор екна аплодисмент. — Виж, задниците са друга работа. Задниците се размътват.

Цехът се разтърси от основите до покрива. Гълъбите навън излетяха изпод стрехите, сякаш ги бе прогонил топовен изстрел. И още дълго на пода се гърчиха хора. Не всички. Само тия, на които им бе провървяло. Не на всеки му бе провървяло да се гърчи на пода, защото няма къде да стъпиш. Хората стоят по струговете, накацали са по корнизите заедно с гълъбите и по мостовия кран. Двама дори се люлеят на куката като шебеци.

Шегата трябва да се каже така, че да хване място. Друг ако я каже — най-много да се покикотят. А сега се шегува полярен герой с лъснати ботуши и с бойни ордени, насред тържествена тишина. Хубаво се шегува. Както свой човек. Като работник.

С една дума, щяха да продължат да се смеят, ако Холованов не беше протегнал ръка към един момък с нахална мутра, да чуем вашия въпрос, драги другарю.

А той взе, че изтърси:

— Всичко това, дето го казахте, беше много хубаво, другарю парашутист, само че в нашия цех имаше едно момиче, Настьонка Стрелецкая, метеше подовете, после я подмамиха с красиви думи във вашите парашути. И се затри Настьонка.

Тълпата престана да диша. Гълъб като плесне с крила под покрива — чува се. А работата става през хиляда деветстотин трийсет и седма. Такава наглост… Залата замръзна. Тълпата стана на ледени буци. Отведнъж всички се вцепениха.

„Провокатор“ — съвсем тихо, гледайки към пода, все едно че на себе си каза някой със сиви дрехи. Тихо го каза, но се чу. А той повтори по-високо: „Провокатор.“ И изведнъж викна с лудешки глас: „Провокатор!“

И пръв рипна към провокатора, насочил нокти към мутрата му. Досущ като куки. И всички застанали наоколо налетяха на провокатора. Да го разкъсат!