Читать «Контролът» онлайн - страница 147

Виктор Суворов

4

Загърнатата Настя седи на брега. Хвърля камъчета във водата. Чайките крякат. Морето се блъска в скалите. Зад гърба й зашумоляха камъчета. Озърна се. Направи си сянка с ръка. Слънцето я заслепява. Заобиколен от лъчи стои огромен човек. Лицето му не се вижда. Различават се само коженото палто и ботушите, по-ярки и от слънцето.

— Здравей, Драконище. Грабна я на ръце. Завъртя я.

— Здравей, Жар-птицо.

— Пусни ме, щурчо, дори на съветските парашутисти понякога им се завива свят. Остави я предпазливо.

— Как се чувстваш тук?

— Добре съм, Драконе. Разказвай.

— Какво да ти разказвам?

— За всичко ми разказвай. Аз нищо не знам.

— Всичко е просто. Имаше заговор. Имаше. Съвсем истински. Те държели всички системи за свръзка и недостроения команден пункт в Жигули. Оттам е можело да се управлява не по-зле, отколкото от Москва. И в Москва доста неща били в ръцете им. И по провинциите. Срещу другаря Сталин имали подготвено нещо много сериозно. Толкова сериозно, че можели съвсем легално на пленум на ЦК на партията да го обвинят в нещо и да го свалят. Можели да арестуват когото си поискат и вършели каквото им хрумне. Те държели почти неограничена власт. И разполагали с контрол-блока — ключа към всички правителствени, държавни,, военни, дипломатически и всякакви други съобщителни системи. Метежът е потушен. Потушен още преди да успее да пламне. Бочаров аз го арестувах. С ей тая ръка му подадох заповедта. С ей тоя пистолет го удрях по муцуната. Приятно е — с дръжката по муцуната. На «Лахти» най-хубавото му е това, че много тежи. Като цапардосаш някого, все едно че с чук си го ударил. Само внимаваш: да не го утрепеш на място. Хубав човек беше Бочаров. А жалко. Ама ако се замислиш, бабината му. Ежов е отстранен от длъжността народен комисар на вътрешните работи, но засега си остава народен комисар на водния транспорт.

— Откъде накъде?

— Не бързай. Всяко нещо с времето си. Другарят Сталин по-добре от нас двамата разбира стратегията и тактиката на класовата борба. Помни ми думата: след два-три месеца другарят Ежов ще изчезне. И никой след това няма да се сети за него.

— Сега Берия ли е нарком на НКВД?

— Досетлива си.

— А какво стана с Фриновски?

— Фриновски е назначен за нарком на военноморския флот.

— Ама нали той…

— Това е повишение, но у нас на тия повишения им казват «сватбарски шут». Фриновски трябваше да бъде изпратен по-далечко от Москва, да бъде откъснат от корените си. Похвърча от Москва чак до покрайнините, от южните планини до северните морета. Вече не хвърчи. Той е свален и арестуван.

— А Берман?

— Другарят Сталин организирал учения и поискал от Берман на всяка цена да завземе или неутрализира съобщителните системи в Москва. Берман не се справил със задачата и тогава другарят Сталин го свалил от поста нарком на съобщенията. Срещу Нова година го арестуваха, съдиха и вече е разстрелян.

— А кой ще е сега нарком на съобщенията?

— Сега-засега нарком не е назначен, но съобщенията се ръководят от Пересипкин.