Читать «Контролът» онлайн - страница 139

ГЛАВА 20

1

— Ще разрешите ли, другарю Сталин?

— Влезте.

— Заместник-нарком на вътрешните работи, командарм първи ранг фриновски по ваша за…

— Сядайте, сядайте.

Добър и благ е другарят Сталин. Само дето не може да се откъсне от книжлето, прочете един ред, прочете още един. И току подчертае нещо. Книжлето прилича на «Наказателен кодекс» от 1926 година. «НК-26». Ама е червено.

2

Холованов надникна в коридора. Няма жива душа. Пък и кого ли може да види? Трима са в целия вагон, в целия свят: Жар-птицата се смее в своето купе, а Сей Сеич спи в стайчето си. Капнал е по време на това пътуване. Не е мигвал.

Холованов не си обу лъскавите ботуши. Защо трябва да се разнася скрибуцане в тази поетична нощ? Чорапите му са от английска вълна. Специално за полярните летци ги набавят от лондонския магазин «Херъпз». Хубави чорапи са. Нито трополят, нито скърцат. И килимът е хубав. Ама толкова хубав, че сякаш специално за такава работа е измислен. Като снежен барс върви по килима Холованов: мекичко. Почти като Сталин.

3

Сталин остави настрана «Бойния устав» и се усмихна на Фриновски.

— Не сте ли го чели?

— Съвсем не, другарю Сталин.

— Ето, вземете го и непременно го прочетете. И аз, право да си кажа, никога не бях го чел, а сега ми попадна под ръка такова книжле. Много интересно е. И навременно. Ние завършваме прочистването на страната. Вътрешните врагове сме ги изтребили почти всичките. Останаха шепа мерзавци, но ще ги доизбием. Главното е свършено, вие добре се потрудихте на нивата на изтребването на вътрешните врагове. Ще получите ново назначение. А изтребването на вътрешните врагове сами ще го довършим. Сега главното не е това. Сега дойде ред на външните врагове. Затова важно е да научите тази книжка наизуст. Само недейте забравя да я върнете на другаря Ежов, че аз тук я взех без разрешение. Другарят Ежов също трябва да знае «Бойния устав» до най-големи подробности. Настъпва нов етап. Следващата 1939 година ще бъде година на война. Ние, естествено, няма да се забъркваме веднага в нея. Но външните врагове сега са главната ни грижа. Ние, другарю фриновски, се посъветвахме с другарите и решихме да ви прехвърлим на решаващия участък. С повишение. Решихме да ви назначим за нарком на Военноморския флот.

— Другарю Сталин, никога не съм стъпвал на боен кораб.

— Тъкмо ще ви се удаде такава възможност.

— Няма да се справя, другарю Сталин.

— Ще се справите. Познавам способностите ви. На вратата почука дежурният и докладва изпънат: