Читать «Виденията на Бабук» онлайн - страница 5

Възмутен, Бабук не можеше да не осъди в сърцето си една страна, където почестите на мира и на войната се разпродават на търг, той прибързано заключи, че в тази страна сигурно ни най-малко не разбират нито военното дело, нито законите, и че дори ако Итуриел не изтреби този народ, той ще загине поради собственото си отвратително управление.

Лошото му мнение се затвърди още повече, когато пристигна един пълен мъж, който, след като поздрави съвсем свойски цялата компания, се приближи до младия офицер и му каза:

— Мога да ви дам в заем само петдесет хиляди златни дарики, защото имперските митници всъщност ми донесоха само триста хиляди тази година.

Бабук се осведоми кой е този човек, дето се оплаква, че печели толкова малко, и научи, че в Персеполис има четиридесет плебейски царе, които са взели под наем персийската империя и дават по нещичко на монарха.

ГЛАВА VII

ДЕКЛАМАТОРИТЕ

След обеда Бабук отиде в един от най-разкошните храмове на града и седна сред тълпа от жени и мъже, които бяха дошли там, за да убият времето си. Върху висок подиум се появи един маг, който дълго говори за порока и добродетелта. Този маг раздели на много части това, което не бе нужно да се разделя; той методично доказа това, което беше ясно; проповядваше всичко, което хората вече знаеха. Той хладно се горещеше и слезе от подиума, потънал в пот и задъхан. Тогава присъстващите се събудиха и помислиха, че са били на поучение. Бабук си каза: „Ето един човек, който направи всичко възможно, за да отегчи двеста-триста свои съграждани, но намеренията му бяха добри: значи, няма защо да се разрушава Персеполис.“

Когато излезе от този храм, заведоха го да види един народен празник, който се честваше всеки ден. Озова се в нещо подобно на базилика, в дъното на която се виждаше дворец. Най-красивите гражданки на Персеполис, най-видните сатрапи, наредени едни до други, представляваха такава красива гледка, че Бабук отначало помисли, че това е целият празник. Двама-трима души, които, изглежда, бяха царе и царици, се появиха след малко в преддверието на този дворец. Техният език беше твърде различен от езика на народа — той беше отмерен, хармоничен и възвишен. Никой не спеше. Всички слушаха в дълбоко мълчание, което се нарушаваше само от проявите на чувствителност и народно възхищение. Дългът на царете, любовта към добродетелта, опасностите от страстите бяха описани е тъй живи и трогателни краски, че Бабук проля сълзи. Беше уверен, че тези герои и героини, тези царе и царици, които току-що бе чул, са проповедниците на империята. Дори помисли да настои пред Итуриел да дойде да ги чуе, тъй като беше сигурен, че едно подобно зрелище ще го помири завинаги с града.

След като този празник свърши, Бабук поиска да види главната царица, която бе проповядвала една тъй благородна и чиста нравственост в красивия дворец. Той помоли да го представят на нейно величество. Заведоха го по една тясна стълба на втория етаж в грозно наредено жилище, където намери една лошо облечена жена, която му каза с благороден и патетичен вид: