Читать «Виденията на Бабук» онлайн

Волтер

Виденията на Бабук

ГЛАВА I

ПОЯВЯВАНЕТО НА ДУХА

Между добрите духове, които ръководят съдбините на световните империи, Итуриел заема едно от първите места — той оглавява отдела за Горна Азия. Една сутрин той слезе в дома на скита Бабук на брега на Оксус и му каза:

— Бабук, с безумията и разпътството си персите си навлякоха нашия гняв. Вчера има събрание на духовете от Горна Азия, за да решим дали Персеполис трябва да бъде само наказан, или сринат до основи. Иди в този град и разгледай всичко. После ще се върнеш да ми дадеш точен отчет и според твоя доклад аз ще реша дали да наложа наказание на града, или да го затрия.

— Но, господарю — отвърна смирено Бабук, — аз никога не съм бил в Персия, не познавам никого там.

— Толкова по-добре — каза ангелът, — няма да бъдеш пристрастен. Небето ти е дало разсъдък и аз ще прибавя към него дарбата да вдъхваш доверие. Върви, гледай, слушай, наблюдавай и не се страхувай от нищо. Навсякъде ще бъдеш добре приет.

ГЛАВА II

ВОЙСКИТЕ И БОЛНИЦИТЕ

Бабук се качи на камилата си и тръгна на път, придружен от слугите си. След няколко дена той срещна в равнините на Сенаар персийската войска, която отиваше на бой с индийската войска. Той се обърна най-напред към един войник, който се беше отделил настрана. Заговори го и го запита за причината на войната.

— Кълна се във всички богове — рече войникът, — нямам никаква представа, пък това не е и моя работа. Моят занаят е да убивам и да бъда убит, така изкарвам хляба си. Няма значение кому служа. Дори още утре бих могъл да мина в лагера на индийците, защото, както казват, те плащали на всеки войник почти половин медна драхма дневно повече, отколкото ние получаваме в тая проклета персийска войска. Ако, искате да знаете защо се бием, говорете с нашия капитан.

След като даде един малък подарък на войника, Бабук влезе в лагера. Той веднага се запозна с капитана и го запита за причината на войната.

— Как мога да знам! — отговори капитанът. — Какво значение има за мен тази причина? Аз живея на двеста, левги от Персеполис. Чух да казват, че войната е обявена, и понеже нямам друга работа, веднага зарязах семейството си, за да отида според нашия обичай да търся богатство или смърт.

— Но вашите другари не са ли по-добре осведомени от вас? — рече Бабук.

— Не — каза офицерът, — единствено главните сатрапи знаят точно защо се колим.

Учуден, Бабук влезе при генералите и скоро се сближи с тях. Най-после един от тях му каза:

— Причината за тази война, която от двайсет години опустошава Азия, произлиза от един спор между евнуха на една от жените на великия персийски цар и един чиновник на великия индийски цар. Касаеше се за едно вземане, равно приблизително на една трийсета част от една дарика. Първият министър на Индия и нашият първи министър достойно подкрепиха правата на своите господари. Спорът се изостри. И двете страни изкараха на бойното поле по един милион войници всяка. И ежегодно за тази армия трябва да се набират повече от четиристотин хиляди души. Кръвопролитията, пожарите, съсипиите и опустошенията се множат, цялата вселена страда и ожесточението продължава. Често нашият първи министър и първият министър на Индия тържествено уверяват света, че действат единствено за щастието на човешкия род, и при всяко уверение винаги се разрушават няколко града и опустошават няколко провинции.