Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 29
Уилям Шекспир
делящ вечерята от оня миг,
във който спалните ще ни посрещнат!
Уредникът на празненствата, вярвам,
намислил ни е някаква забава.
Къде си, Филострате?
ФИЛОСТРАТ
Тук съм, княже!
ТЕЗЕЙ
Какво приготвил си ни тази вечер,
за да залъже времето лениво —
концерт, балет, забава, маскарад?
ФИЛОСТРАТ
Това е днешната програма, княже.
Решете сам какво да се покаже!
ТЕЗЕЙ
„Войната със кентаврите — ще пее
скопец атински в съпровод на арфа“.
Не, друго, друго! Туй ви го разказах
във чест на сродника ми Херкулес.
„Вакханките, разкъсващи Орфея
в пиянската си ярост“. Старо нещо!
Играха го, когато се завръщах
от славното превземане на Тива.
„Оплакване на музите над гроба
на Знанието, най-скоропостижно
споминало се от хронична бедност“.
Не, туй ще бъде нещо сатирично,
което за венчавка не подхожда!
„Голяма лаконично-дълга драма
за любовта на Тизба и Пирама —
трагичен фарс“. Какво, не се ли лъжа?
Трагичен фарс? И лаконично-дълга?
Това прилича ми на парещ лед
или на огнен сняг. Не виждам в тази
безсмислица какъв е вложил смисъл
тоз, който тъй безстрашно я е писал!
ФИЛОСТРАТ
Но тя наистина е лаконична,
защото има-няма десет думи,
ала и тези думи са й много,
така че с право я наричат дълга;
при туй трагична е, защото свършва
със смърт и кърви, но като я гледах,
аз весели сълзи пролях такива,
че жанра фарс и той ще й отива.
ТЕЗЕЙ
И кой я изпълнява?
ФИЛОСТРАТ
Прости хора,
занаятчии от града, които,
работейки за първи път с ума си,
измъчили са грубата си памет,
за да покажат своя труд пред вас.
ТЕЗЕЙ
Добре, ще ги изслушаме.
ФИЛОСТРАТ
О, не!
Не е за вас пиесата им, княже.
Аз виждал съм я. Тя не струва нищо.
Освен ако забавни ви се видят
нечуваните напъни и мъки,
които тези хора груборъки
ще вложат в непосилната задача
да ви зарадват.
ТЕЗЕЙ
Трупата да влезе!
Не може нещо да е недобро,
когато е поднесено усърдно
от обичта и чувството за дълг.
Да седнат дамите!
ХИПОЛИТА
Не бих желала
да видя простотата унизена,
а нейното старание — убито!
ТЕЗЕЙ
И няма да ги видите!
ХИПОЛИТА
Но как?
Разбрах, че няма нищо да излезе!
ТЕЗЕЙ
И толкоз по-приятно ще ни бъде,
когато им благодарим за нищо.
Щом те грешат, забава ний ще дирим
в отгатване на репликата вярна
и що от туй, че слабо ще играят,
щом чувстваме, че силно се стараят!
При своите разходки из страната
навред от учени съм бивал срещан
с подготвени слова, ала когато
