Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 42

Уилям Шекспир

ТОЧИЛКО

        Наистина, млади господа, текстът не беше от най-смислените, но затова пък мелодията я изпяхте съвсем невярно.

ПЪРВИ ПАЖ

        Защо, господине — ние внимавахме в такта и спазвахме времето!

ТОЧИЛКО

        Спазвахте го, ама не можахте да го опазите. Защото, да слуша човек песен като вашата, е загубено време. Но да ви дава Господ глас!… Хайде, Одри!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Князът изгнаник, Амиен, Жак, Орландо, Оливер и Целия.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        А вярваш ли, Орландо, че младежът

        ще стори туй, което обещал е?

ОРЛАНДО

        И да, и не — като онез, които

        хем страх ги е напълно да повярват,

        хем вярват, че напразно ги е страх.

Влизат Розалинда, Силвий и Фебе.

РОЗАЛИНДА

        Да уточним спогодбата: ако

        яви се дъщеря ви, за жена

        ще я дадете вие на Орландо.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Дори със сто царства, да бих ги имал!

РОЗАЛИНДА

        А вие ще се ожените за нея!

ОРЛАНДО

        Дори да бих бил цар на сто царства!

РОЗАЛИНДА

        А вий, ако ви искам, ще сте моя!…

ФЕБЕ

        Дори и да издъхна ден след туй!

РОЗАЛИНДА

        …и ако се откажете от мене,

        ще вземете пък него!

ФЕБЕ

                                Да.

РОЗАЛИНДА

                                Вий, Силвий,

        тогава ще й станете съпруг!

СИЛВИЙ

        Дори смъртта и тя да са едно!

РОЗАЛИНДА

        Срещу това пък аз се задължавам

        да угодя на всички ви. Но всеки

        на думата си да държи: вий, княже,

        на него да дадете Розалинда;

        а вий да я приемете, Орландо;

        вий, Фебе, да ми станете съпруга

        и ако не, да вземете овчаря;

        вий, Силвий, ако мен отблъсне тя,

        да встъпите веднага в брак със нея.

        Сега за миг ще се усамотя,

        неверието общо да разсея.

Излиза заедно с Целия.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Тоз млад овчар все повече ми спомня

        за някои черти на дъщеря ми!

ОРЛАНДО

        Аз също, княже, щом видях го пръв път,

        го взех за неин брат, но се оказа,

        че той е тук роден и тук въведен

        в основите на бялата магия

        от вуйчо си, велик вълшебник, който

        живеел скрит в сърцето на гората.

Влизат Точилко и Одри.

ЖАК

        Ясно, готви се нов потоп и тези двойки тук са се отправили към ковчега на дядо Ной. Ето и двама представители на онези зверове, които на всички езици се наричат „глупци“.

ТОЧИЛКО

        Приветствия и поздравления на тук присъстващите!

ЖАК

        Благородни княже, приемете го благосклонно! Това е пъстроумният приятел, когото често срещах из гората. Той се кълне, че е бил някога придворен.

ТОЧИЛКО

        Ако някой се съмнява в това, нека опита да наточи ума си о моя камък! Аз съм танцувал менует, ухажвал съм дами, правил съм услуги на неприятели и подлости на приятели, разорил съм трима шивачи и съм имал три дуела, един от които за малко не стигна до хладно оръжие.